Цената на петрола пада след решението на ОПЕК+ да запази добива до 2026 г.
Цените на петрола се понижават след решението на ОПЕК+ за ограничено увеличение на добива през декември и запазване на производствените нива до първото тримесечие на 2026 г. Фючърсите на Брент паднаха до 64,71 долара за барел. Анализаторите виждат това като признак, че ОПЕК+ признава риска от свръхпредлагане, въпреки че Русия настоява за запазване на нивата поради западните санкции.
Петрол СНИМКА: Pixabay
Цените на петрола се понижават, след като пазарите реагираха на стратегическото решение на Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници (ОПЕК+) за запазване на производствените нива. Групата обяви ограничено увеличение на добива през декември, както и поддържане на текущите производствени цели през първото тримесечие на следващата година. Според актуалните данни от 08:00 часа българско време, фючърсите на суровия петрол тип Брент спадат с 0,28 процента до 64,71 долара за барел, докато американският суров петрол поевтинява с 0,28 процента до 60,87 долара за барел.
Решението на ОПЕК+ е ключово, тъй като организацията потвърди, че запазва производствените нива без промяна до края на първото тримесечие на 2026 г., въпреки напрежението между основните членове относно бъдещите увеличения на добива. От април ОПЕК+ вече увеличи производствените си цели с около 2,9 милиона барела дневно, което представлява 2,7 на сто от глобалното предлагане. Въпреки това, темпото беше забавено от октомври насам поради очаквания за нарастващи световни запаси.
Организацията има дългосрочна цел за постепенно увеличаване на производството с 2,2 милиона барела дневно до края на 2026 г., но несигурността около глобалното търсене и геополитическите рискове забавят този процес.
Анализаторите коментират, че позицията на ОПЕК+ може да сигнализира за промяна в оценките на пазара:
„Пазарът може да разгледа това като първи знак, че ОПЕК+ признава риска от свръхпредлагане, след като досега организацията беше твърдо оптимистична за търсенето и способността на пазара да поеме допълнителни барели“
— Сувро Саркар, ръководител на енергийния анализ в „Ди Би Ес банк“ (DBS Bank)
Въпреки опасенията от свръхпредлагане, ръководители на водещи европейски енергийни компании оспорват прогнозите за излишък през следващата година. Те посочват нарастващото глобално търсене и забавянето на производството като фактори, които ще поддържат баланса. Заместник-министърът на енергетиката на САЩ Джеймс Данли заяви, че не очаква излишък на петрол през 2026 г. Саудитска Арабия също изразява загриженост от потенциален дефицит на пазара през 2026 г.
Източници от организацията съобщиха, че решението да не се увеличава добивът е взето след настояване от страна на Русия. Москва среща трудности при увеличаването на износа си заради западните санкции. През октомври САЩ и Великобритания наложиха санкции на руските петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“.
Инвестиционната банка „Джей Пи Моргън“ (JP Morgan) посочва, че въпреки увеличения риск от прекъсване на доставките, мерките на САЩ, Великобритания и ЕС няма да спрат руските производители да продължат работа. Независимият анализатор Тина Тенг добавя, че санкциите може да поддържат пазара стабилен в краткосрочен план, въпреки текущия спад в цените.
Инвеститорите очакват с нетърпение данните за петролните запаси в САЩ, които ще бъдат публикувани по-късно днес от Американския петролен институт. Предварително проучване на Ройтерс показва, че запасите от суров петрол вероятно са се увеличили през изминалата седмица, което може допълнително да повлияе на цените в близките дни.
