Цената на парното в София: Защо исканото поскъпване от 29% може да не се случи

Заявлението на „Топлофикация София“ за драстично увеличение на цената на парното с близо 29% предизвика сериозно обществено напрежение. Експертите обаче успокояват, че тези първоначални искания рядко се превръщат в реални сметки за крайните потребители. Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества, коментира ситуацията в ефира на „Денят започва“. Той разясни сложния процес на ценообразуване, който винаги преминава през строга държавна регулация.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) има последната дума при определянето на тарифите за топлинна енергия. Регулаторът подлага на щателен анализ всеки заявен разход от страна на топлофикационните дружества. КЕВР разглежда заявленията в продължение на три месеца и премахва всички непризнати или изкуствено завишени разходи. Крайният резултат често се различава значително от първоначалните бизнес планове на компаниите.

Кремен Георгиев беше категоричен, че първоначалните цифри не трябва да плашат абонатите:

„Всяка топлофикация подава заявление с разходите си и накрая излиза някаква цена. Дали тя им харесва – никой не ги пита. КЕВР разглежда тези разходи три месеца, реже това, което смята за завишено, маха непризнати разходи и накрая определя съвсем различна цена.“

Основната променлива в това уравнение остава цената на природния газ на международните пазари. „Топлофикация София“ е най-големият консуматор на синьо гориво в страната, като изразходва около една трета от общото количество. Прогнозирането на пазара в момента е изключително затруднено от геополитическата обстановка и конфликтите в Близкия изток. Кремен Георгиев подчертава, че сметките за топлофикация зависят пряко от стабилизирането на газовата обстановка до края на юни.

Омбудсманът Велислава Делчева вече изрази категорично несъгласие с предлаганото поскъпване от страна на столичното дружество. Тя изпрати официално писмо до председателя на КЕВР Пламен Младеновски, определяйки искането като непосилно за домакинствата. Според Делчева „Топлофикация София“ е спряла да публикува данни за своите надвзети приходи. През седем от последните десет месеца компанията е закупувала газ на цени, по-ниски от предварително прогнозираните.

На 31 март „Топлофикация София“ официално внесе заявление за нова цена от 89,63 €/MWh, влизаща в сила от юли. Като основни мотиви бяха посочени нуждите от аварийни ремонти и поскъпването на суровините. Други градове също подадоха своите искания, макар и с по-ниски стойности. Плевенската топлофикация настоява за увеличение от 11,26%, докато във Велико Търново исканото поскъпване е 26,03%.

Сериозен проблем пред столичното парно остава липсата на мащабни инвестиции в нови мощности през последните две десетилетия. За разлика от София, градове като Плевен, Русе и Перник вече разполагат със съоръжения за когенерация. Тези технологии позволяват едновременно производство на топлинна и електрическа енергия. Дълговете на софийското дружество надхвърлят 1 милиард евро, но те не влияят директно върху ценообразуването.

Експертът поясни защо задълженията не се калкулират в сметките на гражданите:

„Този дълг няма как да влезе в ценообразуването. Има разходи, които не се признават – например, съдебни. Ако разчитаме високата цена да покрива дълговете, не трябва да говорим за 30%, а за 300%.“

Ремонтите по тръбопроводите в столицата само спират течовете, но не представляват истинска модернизация на производството. Секторът се нуждае от предвидима среда за работа, а не непременно от директни държавни помощи. Всяка финансова помощ в крайна сметка се плаща от хората под една или друга форма. Ако увеличението на цените се задържи в рамките на инфлацията, това би било икономически логично решение. Всички представени заявления ще бъдат подложени на обществено обсъждане, преди КЕВР да вземе окончателното решение.