Царският реквизит на Народния театър: Как комунистите разграбиха историята
През 1947 г. комунистите конфискуват имуществото на цар Борис III, което по-късно се превръща в реквизит за Народния театър и Киноцентъра. Научете как оригинални царски вещи са използвани във филма „Цар и генерал“ и къде се намират днес оцелелите реликви.
Сервизите, които са използвани във “Врана”. Интериорът в царския дворец в София също е съсипан от комунистите. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ Кадър от филма “Цар и генерал”, заснет изцяло с царски вещи. Хубавена Кирякова, главен реквизитор на Народния театър СНИМКА: ВИЛИСЛАВ НИКОЛОВ
През 1947 г. комунистическата власт в България предприема мащабна акция срещу наследството на монархията. През 1947 г. комунистите конфискуват изцяло имотите на цар Борис III по специален закон. Това действие слага край на присъствието на царското семейство в страната. Всичко е отчуждено по силата на Закона за обявяване на държавна собственост на имотите на бившите царе. Държавата прави подробен опис на всеки предмет в дворците.
Георги Димитров се настанява в двореца „Врана“. Той и правителството решават съдбата на ценното имущество. Голяма част от покъщнината отива в административни сгради и партийни домове. Държавна сигурност продава друга част на българския елит. Така партията набавя средства за своята дейност. Някои ценности се изпращат за съхранение в Рилския манастир.
Малко известен факт е, че Киноцентърът и Народният театър получават част от тези вещи. Те се използват като реквизит за филми и театрални постановки. Легендарният актьор Тодор Колев разкрива тази информация в своята книга. Той споделя за срещите си с автентичните предмети на монарсите. Тодор Колев изиграва 450 пиеси с обувките на цар Борис III, докосвайки се до личната история на владетеля.
„Не зная по какви глупави причини навремето на театрите са раздавани вещи, конфискувани от царския дворец и от други хора. В Народния театър съм виждал цели сервизи на цар Борис III, а във филма „Цар и генерал“ реквизитът беше пълен с оригинали, собственост на неговото семейство – и кърпи, и прибори, и посуда, страхотни неща, които така се пропиляха. А от Народния театър бяха прехвърлени дрехи в театър „София“.“
Филмът „Цар и генерал“ е заснет с оригинални вещи, прибори и дрехи на царското семейство. Продукцията използва автентични кърпи, прибори и посуда. За съжаление много от тези предмети се пропиляват след снимките. Историческите хроники разказват за пищен кристален сервиз на цар Борис III. Той е бракуван след кинопродукция и по-късно се появява в дома на кинодеец.
Оцеляла посуда е открита и в царския влак. Членовете на Политбюро са се хранили в 160 чинии с образа на Фердинанд. Влакът е разполагал със супници, сосиери и плата от най-високо качество. Кабинетът на Вълко Червенков също е бил обзаведен с царски мебели. В Народното събрание се пази тронът на Борис III от 1929 г. Той е изработен от орехово дърво със златен варак.
Днес в Народния театър не е останала нито една вещ от този период. Главният реквизитор Хубавена Кирякова потвърждава, че предметите са изчезнали преди 40 години. Останали са само легенди за тяхната употреба на сцената. Актьорите са се превъплъщавали в царе сред декори от истински мебели. Това е продължило няколко десетилетия след конфискацията.
През 1972 г. държавата решава да събере разпръснатия царски реквизит в софийските музеи. Имуществото на Борис III е обявено за изключителна историческа ценност. Мебели и сервизи от „Бояна“ и театрите са преместени. Полилеи от бохемски кристал отиват в Рилския манастир. Националният исторически музей получава детски столчета на Симеон II и сервизи на царица Йоанна.
Националният исторически музей съхранява легендарния кожен фотьойл на цар Фердинанд I. Този предмет е описан в мемоарите на Султана Рачо Петрова. Музеят обаче претърпява и загуби. Големият сребърен сервиз на цар Борис III е откраднат от вагона му. Крадците са се опитали да го продадат в чужбина за един милион лева.
Политехническият музей пази официалния сервиз на Фердинанд от 475 предмета. Там се съхраняват и 17 часовника, иззети от Киноцентъра и Народния театър. Сред тях е уникален часовник от XVIII век без стрелки. Цар Борис III е имал подчертан интерес към техническите новости. Славната история на царските ордени и колко тежат днес също е част от това разпръснато наследство.
Много предмети се озовават в частни колекции на български артисти. Говори се, че Емил Димитров е притежавал царско писалище. Лили Иванова и Георги Парцалев също са имали вещи от дворците. Финансовият експерт Емил Хърсев притежаваше златна чаша от премиера Стамболов. Той я предостави на НИМ преди смъртта си през 2025 г. Съдбата на много други ценности остава неизвестна.
