Царските ордени: Славна история и съвременна стойност – от Фердинанд до Лили Иванова

Царските ордени са символ на българската история и държавност. Те носят разкази за монарси, изгнаници, военни подвизи и граждански заслуги. Днес тези отличия продължават да предизвикват интерес, както с историческата си стойност, така и с материалната си тежест. Един от най-значимите е орденът „Св. Александър“.

Голямото огърлие с Великия кръст на ордена „Св. Александър“ е на 117 години. Цар Симеон II го притежава и до днес. Поръчано е от дядо му, цар Фердинанд, по повод обявяването на Независимостта на България през 1908 г. Това колие, заедно с кръста на Великия магистър, стои йерархично над останалите шест степени на отличието. На 3 декември 2025 г. Симеон Сакскобургготски награди Лили Иванова с дамския кръст първа степен на същия орден в двореца „Врана“.

За церемонията той не е носил 117-годишното огърлие. Използвал го е предимно в изгнание и само веднъж в по-ново време – за официалната си снимка по случай 80-ата си годишнина.

Произход и символика

Орденът „Св. Александър“ е учреден от княз Александър I Батенберг на 25 декември 1881 г. (6 януари 1882 г. по нов стил). Той нарушава забраната Търновската конституция за княжеството да има свои ордени. На гърба на кръста е изписана датата 19 февруари 1878 г. – датата на възстановяването на българската държава по Юлианския календар. Във вътрешната част на кръста е изписано:

„С нами Бог“

Това е девизът на рода на Хесенските херцози, откъдето произлиза княз Александър I. В средата на кръста са вплетени златни букви с надписа „Свети Александър“. Отгоре са изобразени маршалските жезли на Фердинанд и лъвове, придържащи халките им. На гърдите на лъвовете има малък саксонски щит, добавен от Фердинанд. Той символизира връзката на българската царска династия с фамилията Сакс-Кобург и Гота. Изображението на бурбонската лилия също корелира с тази връзка.

За заслуги по време на война са раздавани ордени с мечове над кръста. Мечове по средата означават бойни заслуги или такива в опасни политически моменти.

Изработка и съдба на матриците

Първоначално Фердинанд поръчва голямото огърлие в работилницата на Цимерман в Пфорцхайм, Германия. Много други български ордени са изработвани от френската фирма „Кретей“. Най-известната серия от времето на цар Фердинанд е създадена от виенската „Роте и Нефе“. По време на Втората световна война матриците за царските отличия изчезват при бомбардировките над Виена. След войната те се появяват отново във виенската работилница. Предложено е на българското правителство да ги откупи, но то отказва. През 2005 г. ателието е закрито, а шаблоните са дарени на музеи, включително на Националния исторически музей у нас.

Орденът на Лили Иванова е от т.нар. „Борисова емисия“. Нови матрици са поръчани от Сакскобургготски в Мадрид. Изработени са от бижутерската фирма „Сехалво“. Тя е ангажирана и с отличията на испанския кралски двор, както и на други европейски страни. Същата компания произвежда най-високия испански орден – този на Златното руно.

Носители на царски ордени

Симеон II възстановява връчването на „Св. Александър“ през 1965 г. – 10 години след навършване на пълнолетието си. Тогава той награждава предимно чужденци и именити българи. Сред тях са скулпторът Асен Пейков и певецът Борис Христов. Отличени са и дейци на политическата емиграция като Христо Статев и д-р Иван Дочев. Племенникът на Александър Батенберг – лорд Маунтбатън, също е носител на ордена.

Между 2000 и 2017 г. цар Симеон не връчва нито един орден. По повод 80-ата си годишнина той отново удостоява заслужили хора. Сред тях няма политици, с изключение на Пловдивския митрополит Николай. Той е отличен за възстановяването на царския параклис във „Врана“.

У нас царят не е връчвал ордените „За храброст“, „За военни заслуги“ и „За граждански заслуги“. Нито най-висшия в йерархията на Третото българско царство – „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“. Този орден е учреден от цар Фердинанд на 18 май 1909 г. и е най-високото отличие в Царство България. Според легенда, едно от огърлията на този орден, съхранявано в БНБ, е подарено на Хуан Антонио Самаранч, бивш президент на Международния олимпийски комитет и страстен колекционер.

Българското царство е имало пет основни ордена, подредени по значимост: „Св. св. Кирил и Методий“, „За храброст“, „Св. Александър“ и други.

Парадокси на историята

В орденската история на България съществува интересен парадокс. Много съветски генерали и български комунистически дейци са наградени със „Св. Александър“ след 1944 г. Маршал Бирюзов притежава първа степен на ордена. В указа на регентите е записано, че съветският военен е награден

„в името на Негово Величество Симеон II“

Това се случва, защото между 9 септември 1944 г. и 8 септември 1946 г. България все още е царство. Комунистите продължават да награждават с царски отличия по действащата Търновска конституция. Така партизани, без военно образование, получават чинове и ордени. Например, Добри Джуров е награден с „За военна заслуга“. Вицепремиерът Добри Терпешев получава „Св. Александър“ с Великия кръст. За него се разказва, че при официална фотосесия в генералска униформа търсел

„трета ръкавица“

, защото цар Борис III на снимки държал такава. Терпешев смятал, че това е задължително за генералите.