Царица Мария Кантакузина: Жената, спасила България от ромеи и татари преди 750 години
Царица Мария Кантакузина енергично води България, заплашена от ромеи и татари. Тя управлява в смутното време на въстанието на Ивайло, демонстрирайки силен характер и държавнически умения, за да защити сина си и интересите на страната.
Изображение на царица Мария от стенописа на Георги Богданов в Районния исторически музей - Велико Търново
Преди близо 750 години България е управлявана от силна и решителна жена – царица Мария Кантакузина-Палеологина. Тя застава начело в един от най-бурните периоди от българската история, изправяйки се срещу ромеи, татари и вътрешни сътресения. Нейното управление съвпада със смутното време на въстанието на Ивайло (1277-1280 г.).
Мария Кантакузина е племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог. Родена е около 1245-1250 г. Преди да дойде в Търново, е била омъжена за кратко за Алексий Фил. През 1269 г. тя става трета съпруга на българския цар Константин Тих Асен. Като зестра за брака византийският император обещава Южното Черноморие, но многократно отлага изпълнението на това обещание. Този отказ компрометира Мария пред българския елит и я подтиква да настоява за военен отговор от страна на съпруга си.
След като цар Константин Асен чупи крак и състоянието му се влошава, бремето на властта пада изцяло върху Мария. Тя проявява забележителна енергия, изпращайки пратеничества до Неапол и Египет в търсене на съюзници срещу Византия. В този период в България кипят задкулисни борби за власт. Царицата предприема твърди мерки срещу болярите, които смята за противници.
Близките от хората на Константин – разказва Георги Пахимер – бяха унищожени (…) от Мария, а колкото от тях останаха живи, едни бяха заподозрени в заговорничене, а други наистина заговорничеха…
Растящото недоволство, особено от безсилието пред татарските набези, възпламенява въстанието на Ивайло. Цар Константин загива още в първата битка с бунтовника. Същевременно византийски войски, водени от претендента за престола Иван Асен III, нахлуват в България. За Михаил Палеолог обаче „враг номер едно“ е именно Мария, а не Ивайло. Изправена пред множество врагове, царицата постига компромис с Ивайло, който обсажда Търново. Тя се омъжва за него, с което запазва властта си и сина си, и подготвя достоен враг на императора.
Въпреки че Мария Кантакузина е обвинявана в „византийщина“, коварство и егоистични цели, повечето от нейните действия съответстват на интересите на българската държава. Репресиите срещу болярството са насочени към укрепване на централната власт, а непримиримостта ѝ към родината Византия е израз както на лични, така и на държавни интереси. Мария Кантакузина е една от най-забележителните жени в историята на България.
Мария има две деца: Михаил от брака си с Константин Асен и неназована дъщеря от Ивайло. Съдбата на дъщеря ѝ остава неизвестна. Интересен факт е, че византийски аристократ от XV век е известен с династичните имена Палеолог и Лахана, което предполага, че потомците на дъщерята на Ивайло и Мария са се гордеели както с Палеологовата фамилия, така и със своя прадядо, един от най-смелите хора на епохата.
