Цар Симеон II: Парк „Врана“ е съкровище

Време за четене: 3 мин. • 10 януари 2026

Парк „Врана“ е национално съкровище, което трябва да бъде съхранено и развито. Това заяви цар Симеон II по повод подписването на меморандуми за сътрудничество. Целта е възстановяването на парка. В инициативата се включват областният управител на София Стефан Арсов, Лесотехническият университет и НАТФИЗ.

Церемонията по подписването събра ректорите доц. д-р Христо Михайлов (Лесотехнически университет) и проф. Мирослав Дачев (НАТФИЗ). Меморандум подписа и доц. д-р Ивайло Шалафов от Фонд „Цар Борис и Царица Йоанна“. Сред присъстващите беше и Меглена Плугчиева, инициатор на проекта. Обществена поръчка за обезопасяване на парка вече тече.

Цар Симеон II изрази задоволство от включването на Лесотехническия университет. Той подчерта значението на общите усилия. За състоянието на парка Симеон II коментира:

Жалко е, че от тази суша много дървета загинаха и трябва време да се разчисти. Дай Боже скоро да се случи това, защото през уикендите идват посетители и да гледат такава картина не е от най-приятните.

Областният управител Стефан Арсов обясни целта на сътрудничеството. То е насочено към съхраняване, възстановяване и запазване на „Врана“ за бъдещите поколения. Експерти от Лесотехническия университет ще подпомагат растителността. НАТФИЗ ще отговаря за културната програма. Една от идеите е за летен театър на открито.

Парк „Врана“ е със статут на паметник на културата от национално значение. Това поставя високи изисквания към възстановяването му. Той е отворен за граждани едва през 2013 г., въпреки дарението към Столична община през 2001 г. Това се дължи на сложни процедури и съгласувания. Паркът е създаден в края на XIX век от княз Фердинанд I. Включва редки растителни видове и дворец в смесен стил.

Доц. д-р Христо Михайлов от Лесотехническия университет заяви, че паркът „не е в това състояние, в което заслужава да бъде“. Той отбеляза, че „Врана“ е загубил част от богатството си през годините. Университетът ще разработи дългосрочна концепция за развитие. Тя ще включва и адаптиране на растителността към климатичните промени. „Нашата столица се нуждае от повече въздух, зеленина и живот“, подчерта той. Работата започва незабавно.

Лесотехническият университет ще помогне за изграждане на дългосрочна концепция за развитие и управление на парка като част от ландшафта на София. Нашата столица се нуждае от повече въздух, зеленина и живот. Парк „Врана“ е част от културното ни наследство. Обсъдихме възможността наши студенти да участват в практически прояви тук, да се учат да помагат, да работят. Тук все още могат да се видят уникални компоненти на ландшафта, които в България са рядкост. Затова днес сме тук целият ръководен екип, защото подхождаме с голяма отговорност и искаме да бъдем гарант, че във времето парка ще придобие по-приветлив вид. И ще положим всички усилия за това.

Ректорът на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев метафорично описа ролите. Лесотехническият университет ще е „белите дробове“ на парка. НАТФИЗ ще е „културният му пулс“. Театралната академия има историческа връзка с Царска България. Тя е създадена с указ на цар Борис III. Първият правилник е в името на цар Симеон II. Това е голяма мотивация за превръщане на „Врана“ в културно средище. „И най-хубавият парк на света, посетителите му биха били по-щастливи, когато има и културен пулс“, допълни той.

Въпреки ентусиазма, съществуват и различни перспективи. Градски активисти настояват за по-широк и ежедневен достъп до парка. Историци призовават за по-силно музейно и образователно присъствие. Целта е да се разказва историята на Фердинанд I, Борис III и социалистическия период. Има и опасения от прекомерно „културно комерсиализиране“. Това може да навреди на спокойния характер на мястото.