Цар Иван Александър: „Вторият Александър Велики“ на българското Средновековие

Изграждането на психологически и нравствен портрет на средновековен владетел е предизвикателство, но при цар Иван Александър историческите извори предоставят неочаквано богата палитра от детайли. Управлявал цели четири десетилетия, той остава в паметта на книжовниците като фигура с изключителен престиж. Неговата власт не се ограничава само до административен контрол, а се възприема като божествена мисия, отразена в десетки ръкописи и приписки от епохата.

Пътят на Иван Александър към върха започва от Ловеч, където първоначално е споменат само като деспот. След 1331 г. обаче титлите му еволюират бързо. В Тълковното евангелие от Анхиало той вече е „преблагочестив и самодържавен господар“, а по-късните извори добавят епитети като „превисок“ и „христолюбив“. Владетелят умело използва титлата „цар на българи и на гърци“, за да подчертае своите териториални придобивки след победата при Русокастро. Това самочувствие е подкрепено от материални доказателства, включително монограми върху лични вещи, открити при съвременни проучвания. Сръбски археологически открития край Пирот потвърждават присъствието на тези символи, доказвайки обхвата на българското влияние в региона.

По Божие благоволение благоверният и Христолюбив Иван Александър биде помазан на царството на българския престол, с Божия помощ завладя много земи на други царе и бе украсен с всякакви добродетели.

Връхната точка на неговото политическо самочувствие е сравнението му с античния пълководец Александър Велики. В Похвалата от Песнивеца от 1337/1338 г. царят е наречен „втори Александър от древността“. Тази аналогия не е случайна – тя цели да легитимира българския владетел като наследник на световната имперска традиция. Титлата „цар на царете“, която той приема, директно кореспондира с византийския василевс и древните персийски шахиншахове, поставяйки Търново в центъра на православния свят.

Много градове завзе с крепкост и мъжество. Такъв се яви сред нас великият Иван Александър, който царува над всички българи, който се прояви в големи и усилни битки, мощно низвергна гръцкия цар (…) И като хвана с ръка всички свои врагове, сложи ги под нозете си и установи крепка тишина във Вселената.

Международният престиж на Иван Александър е неоспорим. Дори неговите врагове, като византийския император Андроник III Палеолог, се обръщат към него с „духовен брат“. Западноевропейските източници го назовават „император на Загора“, признавайки пълния еквивалент на неговата власт с тази на латинските императори. Дългото и успешно управление на царя оставя толкова силен отпечатък, че дори османските летописци години по-късно свързват богатството на България с неговото име.

Иван Александър успява да възроди идеята за единна православна империя под български скиптър. Неговите дарствени грамоти до манастири като „Св. Никола“ в Мраката и „Св. Богородица Елеуса“ в Несебър показват владетел, който се грижи за духовността, докато същевременно сече сребърни монети в огромен тираж, за да демонстрира икономическа мощ. Въпреки че епохата му е белязана от настъпващата османска заплаха, образът му остава като символ на последен велик разцвет на Второто българско царство.