Тристранката отхвърли отпадането на почивния понеделник: МТСП, синдикатите и част от бизнеса са против промените на ДСБ

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди предложението на ДСБ за отпадане на почивния понеделник след официални празници. АИКБ подкрепи идеята, аргументирайки се с икономически загуби от 180-200 млн. лева дневно и недостиг на работна ръка. Синдикатите, БТПП и социалното министерство се обявиха против промените, като министър Борислав Гуцанов подчерта социалния елемент и предвидимостта на настоящата разпоредба.

Тристранката отхвърли отпадането на почивния понеделник: МТСП, синдикатите и част от бизнеса са против промените на ДСБ

Тристранка Снимка: Велислав Николов

Време за четене: 3 мин. 27 октомври 2025

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) проведе заседание на 27 октомври 2025 г., на което разгледа четири законопроекта за промени в Кодекса на труда. Централна тема в дебата стана предложението на ДСБ за отпадане на почивния понеделник, който се дава като компенсация след официални празници. Дискусията показа значително разделение сред работодателските организации и твърдо несъгласие от страна на синдикатите и социалното министерство.

Икономическият аргумент: 200 милиона загуби на ден

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) категорично подкрепи премахването на компенсаторния почивен ден. Според АИКБ, основният проблем пред бизнеса в страната е недостигът на работна ръка. Те обясниха, че кризата е дълбока, което се доказва от факта, че над 50 хиляди работници са внесени от други страни. От АИКБ представиха и сравнителни данни, според които през 2025 г. България има 249 работни дни, докато в Германия те са над 250, а във Великобритания — близо 270.

Икономическите последици от допълнителните почивни дни бяха основен техен аргумент. Според изчисленията на асоциацията:

„По наши изчисления всеки неработен ден лишава от 180-200 млн. приходи в бюджета, което е достатъчен аргумент ние да подкрепим отпадането на почивните понеделници“

— АИКБ

Тези данни бяха използвани, за да подчертаят, че всеки неработен ден лишава бюджета от 180-200 млн. лева приходи, което изисква преразглеждане на режима.

Разделение сред работодателите

Българската стопанска камара (БСК) се въздържа да подкрепи предложението, внесено от Йордан Иванов от ДСБ. От камарата са убедени, че отражението на неработните понеделници варира значително в различните икономически сектори. Те настояват да видят точни данни, тъй като става въпрос само за 3-4 дни в рамките на една година. БСК обаче подкрепи принципа:

„Правилно е работните дни да са работни, а да се почива в събота и неделя“

— Българската стопанска камара

От своя страна, Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също не одобри законопроекта. Според тях, темата не е приоритетна за бизнес средата. Като доказателство за липсата на належащ проблем, БТПП цитира данни на „Евростат“, според които България е на второ място по продължителност на работната седмица (39 часа) в ЕС, отстъпвайки единствено на Гърция.

„Това всъщност показва, че такъв проблем в настоящия момент не съществува“

— БТПП

Категоричен отпор от синдикатите и МТСП

Синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ се обявиха категорично против приемането на законопроекта, посочвайки, че той обслужва единствено интересите на работодателите. КНСБ отчете, че за 9 години, откакто почивният понеделник е вписан в Кодекса на труда, не е имало оплаквания от граждани. Те също така изтъкнаха, че законопроектът не отчита културно-историческия замисъл, с който е взето решението.

От КТ „Подкрепа“ бяха категорични, че чрез промените не се балансира трудовото отношение и настояха, че празниците имат обединяваща функция:

„Празниците ни обединяват като народ и отделното им празнуване означава, че същият този почивен ден трябва да бъде компенсиран“

— трудовата конфедерация (КТ „Подкрепа“)

Социалният министър Борислав Гуцанов потвърди, че Министерството на труда и социалната политика (МТСП) не одобрява предложените от ДСБ промени. Той подчерта, че разпоредбата гарантира възможност за всички граждани да празнуват и осигурява предвидимост.

„До този момент няма запитвания от разпоредбата. Така се осигурява възможност на всички граждани да празнуват или да отдадат почит. На следващо място, освен социалния елемент, осигуряването на предвидимост за работодателите и работещите, това позволява да има еднакъв брой работни дни за всяка година“

— социалният министър Борислав Гуцанов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *