Тристранката обсъжда Бюджет 2026: Компромиси и нови политики

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) днес обсъжда втората версия на проектобюджета за 2026 година. Това е ключова стъпка преди окончателното му одобрение от Министерския съвет и внасянето му в Народното събрание.

Вчера надзорните съвети на Националния осигурителен институт (НОИ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) одобриха своите проектобюджети. Тези решения бяха предшествани от преговори, в които управляващи, синдикати и работодатели постигнаха редица компромиси по спорни точки.

Сред основните промени е отпадането на увеличението на осигуровките с 2 процентни пункта. Няма да има и повишаване на данъка дивидент на 10%, нито въвеждане на софтуер за продажбите на търговците. Правителството отстъпи и от автоматичното увеличение на заплатите в секторите „Сигурност“, „Отбрана“ и „Образование“. Вместо това, увеличението на възнагражденията в обществения сектор ще бъде 10%, а не първоначално предложените 5%.

За да се осигурят тези увеличения и да се изпълнят исканията на социалните партньори, са необходими допълнително около 1,5 милиарда евро. Тези средства ще бъдат осигурени чрез свиване на капиталовата програма, включително 450 милиона евро от национално финансиране и 300 милиона евро от европейски фондове.

В новия вариант на проектобюджета минималната работна заплата и минималният осигурителен доход са фиксирани на 620 евро, а максималният осигурителен доход е увеличен до 2300 евро. Майчинството през втората година става 460 евро, като при по-ранно връщане на работа майката ще получава 75% от тази сума.

Опозицията критикува орязването на капиталовата програма и липсата на реформи в пенсионната система. От КТ „Подкрепа“, президентът Димитър Манолов изрази недоволство от замразяването на обезщетенията за безработица, но призна, че в настоящата ситуация „няма друг начин“.

Промени има и в проектобюджета на НЗОК. Отпаднаха предложенията за фиксирани минимални възнаграждения от 1860 евро за лекари и 1550 евро за специалисти по здравни грижи. Вместо това, 260 милиона евро, предвидени за увеличение на заплатите в здравеопазването, отпадат от бюджета на касата.

Всички се оказаха недоволни от това нещо, включително лекарите без специалност, които продължиха със своите протести, БЛС и синдикатите. Затова трябваше да се намери друг механизъм.

Това заяви Явор Пенчев, председател на НС на НЗОК и заместник-министър на здравеопазването. Той обясни, че средствата за младите лекари ще бъдат преместени в бюджета на Министерството на здравеопазването, където ще се създаде нова програма за подкрепа на лекари-специализанти с бюджет от 30 милиона евро. Тази програма цели да обхване около 4500 специализанти, които не са подпомагани по текущите механизми.

В бюджета на здравното министерство са заложени и допълнителни средства за 10% увеличение на заплатите на персонала в спешната помощ, психиатриите, здравните инспекции и центровете за психично здраве. За медицинските сестри също е предвидено 10% увеличение на заплатите, като професията е обявена за защитена.

Доц. Петко Стефановски, управител на НЗОК, посочи, че общата приходна част е намалена, което е довело до пропорционални съкращения по отделните пера, без промяна в политиките. Предвижда се финансиране за въвеждане на електронна здравноосигурителна карта с физически носител и мобилно приложение, която ще заработи в началото на 2027 г.

За първи път лекарствата ще бъдат разделени на генерични и оригинални. НЗОК започва прогенерична политика, като генеричните медикаменти ще бъдат извадени от механизма за възстановяване на разходите, което се очаква да намали разходите за пациентите.

Българската стопанска камара (БСК) настоява за дългосрочна визия. Мария Минчева, заместник-председател на БСК, подчерта:

Трябва да спрем да живеем година за година. По-скоро да имаме някаква визия не само как да оцеляваме и да си покриваме текущите разходи.

След обсъждането в Тристранния съвет правителството ще внесе проектобюджета в Народното събрание, където предстои разглеждане и гласуване на първо четене.