Три сценария за „Лукойл“ след санкциите на САЩ: България пред избора Сърбия или Германия
САЩ наложиха санкции на „Лукойл“ и „Роснефт“, които влизат в сила на 21 ноември и автоматично засягат „Лукойл Нефтохим“ поради забраната за банкови разплащания. България е изправена пред дилема: да последва „сръбския сценарий“ на бездействие, който води до спиране на работа, или „германския сценарий“ на поемане на контрол и отделяне от руския собственик.
На 22 октомври САЩ наложиха санкции на двете най-големи руски петролни компании – държавната „Роснефт“ и частната „Лукойл“. Основната цел на тези мерки е да се намалят руските приходи и печалби от петролния бизнес. Така Вашингтон увеличава натиска върху Русия за прекратяване на войната в Украйна.
Санкциите са координирани между САЩ и Европа. Показателен е фактът, че европейските санкции върху руския втечнен природен газ бяха одобрени само половин час преди САЩ да обявят своите мерки срещу петролните компании. Този безпрецедентен синхрон изпраща изключително сериозен сигнал към Русия и повишава шансовете за постигане на мир в Украйна.
„Сега е времето да се спрат убийствата и да се постигне примирие“
— американският финансов министър
Санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ влизат в сила на 21 ноември. След тази дата ще бъде забранено извършването на банкови разплащания от лица от САЩ или транзитни преводи през САЩ, свързани с активите на блокираните компании.
Тъй като санкциите засягат всички субекти, притежавани 50% или повече, пряко или непряко, от „Роснефт“ и „Лукойл“, те автоматично обхващат и българската рафинерия „Лукойл Нефтохим“. Това означава, че „Нефтохим“ няма да може да извършва никакви плащания и рискува да спре работа. Същото се отнася и за бензиностанциите на руската компания в страната. Непосредственият ефект върху инвеститорското доверие беше осезаем, като само за два дни „Лукойл“ загуби 7,2% от пазарната си капитализация.
Сценарий 1: Сръбският модел на „Нищоправене“
Един от възможните пътища за България е „сръбският сценарий“. На 10 януари 2025 г. бяха наложени санкции срещу петролната компания НИС, която е собственост на руската „Газпром“. Влизането в сила на санкциите беше отлагано осем пъти, за да се даде възможност на Сърбия да реши проблема. Въпреки дългия период, сръбската страна не предприе реални мерки.
В резултат американската страна прекрати отстъпките и санкциите влязоха в сила. Банките спряха да работят с НИС, което спира възможността на компанията да купува нефт и да работи. Бензиностанциите на НИС в Сърбия започнаха да приемат само плащания в брой. Междувременно бензиностанциите на НИС в България – „Газпром България“ – директно спряха работа.
Президентът на Сърбия, Вучич, разясни, че „Газпром“ не желае да продава, а САЩ настояват Сърбия да вземе мерки, например чрез национализация. Вучич отказва. Ако България последва сръбския модел на „нищоправене“, има риск българската рафинерия също да спре работа. Това би довело до негативни икономически ефекти и проблеми за регионалного пазар на горива.
Сценарий 2: Германската „Почти национализация“
Друг възможен път е германският. „Роснефт“ притежава три големи рафинерии в Германия, които преди работеха изцяло с руски петрол. След руската инвазия през 2022 г. германската държава пое управлението на „Роснефт“ в Германия и прекрати вноса на руски петрол. Формално рафинериите не са национализирани, но реално германската държава ги управлява.
Вашингтон декларира, че приема тази „почти национализация“ като реално отделяне на рафинериите от руския собственик. В резултат санкциите няма да се прилагат за тези активи. В момента се водят разговори между Берлин и Вашингтон за официално изключение на германските дъщерни дружества на „Роснефт“ от санкциите.
Различни гледни точки и пазарен риск
Анализатори от „Алфа банк“ предупреждават, че санкциите ще затруднят допълнително операциите на компаниите. Те могат да обезкуражат контрагентите, които се страхуват от вторични санкции, което потенциално би засегнало руския износ.
Въпреки ясните последици, според председателя на Българската петролна и газова асоциация, Светослав Бенчев, санкциите на САЩ срещу „Лукойл“ едва ли ще променят нещо в България. Тази гледна точка се базира на предположението, че мерките нямат приложение извън САЩ. Това обаче противоречи на факта, че забраната за банкови разплащания засяга всички транзитни преводи през САЩ, което е ключово за международната търговия на „Лукойл Нефтохим“.
