Трансплантация на роговица: Доц. Андреев въведе у нас метод, подменящ мембрана, 4 пъти по-тънка от косъм
Доц. Андрей Андреев, офталмолог хирург, въвел модерни техники у нас, обяснява революцията в трансплантацията на роговица – при новия метод се подменя само 25-30 микрона тънка мембрана, което ускорява възстановяването. Въпреки технологичните успехи, той предупреждава за риска от свръхдиагностика и подчертава, че липсата на донорски материал и непокриването на вноса от НЗОК остават сериозни предизвикателства.
СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ
Доц. д-р Андрей Андреев, офталмолог хирург, въвел едни от най-модерните техники в очната хирургия у нас, поставя доверието като ключова дума в професията. Той е пионер в прилагането на съвременната трансплантация на роговица, наблягайки, че работата на очния хирург е „игра на милиметри и микрони“, която изисква спокойна прецизност, а не само „уау“ ефекта на технологиите.
Революция в трансплантацията: Ламеларна кератопластика
През XXI век очната хирургия преминава към ерата на ламеларната кератопластика, което представлява значителна промяна от класическата перфоративна кератопластика. При класическия метод се изрязва цялата увредена роговица, която е с дебелина около 500 микрона. Това налагаше носенето на конци до две години.
Новият метод позволява отстраняването само на увредения слой. Роговицата има шест слоя, а при новата техника се премахва само тънката мембрана, чиято дебелина е едва 25-30 микрона. За сравнение, човешкият косъм е до 4 пъти по-дебел от мембраната, която подменя съвременната ламеларна кератопластика. Основното предимство е драстично по-бързото възстановяване. Пациентът може да премахне шева след около месец и да възобнови нормалните си дейности, включително да ходи на работа, още след седмица-две.
Предизвикателствата пред модерната хирургия
Въпреки че ламеларната кератопластика е въведена в клиничната практика в България, тя се сблъсква с важни ограничения. За съжаление, в страната липсва достатъчно донорски материал. Около 80% от необходимия донорски материал се налага да бъде внасян от чужбина. Тъй като Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не покрива разходите за внос на тези тъкани, те остават за сметка на пациента, което добавя финансово бреме към лечението.
Доц. Андреев подчертава, че докато новите технологии правят операциите по-лесни, те не гарантират победа над болестите. Някои експерти по медицинска етика изразяват загриженост, че заради лесните операции може да се стигне до свръхдиагностика и ненужни трансплантации на роговица при пациенти с леки увреждания. Според хирурга, трябва да се избягва търсенето на „уау“ реакции и да се помни, че класиката, базирана на знания и добросъвестност, винаги е модерна.
Значението на доминиращото око и диагностичният прозорец
Както имаме водеща ръка или крак, така има и доминиращо око. Този нервно-физиологичен феномен е ключов в очната хирургия. При операция на катаракта (перде) водещото око се коригира приоритетно за далечно зрение, особено когато пациентът желае да вижда добре както надалече, така и наблизо.
Окото също така служи като „диагностичен прозорец“ към тялото. По състоянието на очните дъна могат да бъдат диагностицирани редица системни заболявания. Очните лекари установяват началните увреждания на малките съдове, характерни за диабетна ретинопатия и хипертония. Много неврологични и хематологични заболявания могат да бъдат оценени по промените в окото.
Технологичните успехи и етиката
Сред значимите технологични постижения са мултифокалните лещи, които възстановяват зрението за далечно, средно и близко разстояние. Голям успех има и в лечението на макулната дегенерация, където инжекционни препарати (анти-VEGF фактори) позволяват на хората да четат до дълбока старост, като тези инжекции се покриват от НЗОК. Възможностите на новите апарати са невероятни, като разделителната им способност достига 1-3 микрона, позволявайки „разслояване“ на ретината и детайлно виждане на нейните слоеве.
Доц. Андреев обаче предупреждава, че в борбата с глаукомата – сложно заболяване, което може да доведе до ослепяване – съвременната апаратура носи риск от свръхдоверяване в изкуствения интелект. Той твърди, че най-важният критерий за успех не е призът „Лекар на годината“, а доверието на гилдията, като посочва, че от 90-те години в неговата клиника са оперирани 100-150 души от медицинските среди. Според него, най-вярната дефиниция за срещата между лекар и пациент остава: „Доверието се среща със съвестта“.
