Transparency International: България, Румъния и Унгария с най-висока корупция в ЕС за 2025 година

Европейският съюз запазва позицията си на най-слабо корумпиран регион в света, но напредъкът в борбата с порочните практики е напълно спрял. Новият Индекс за възприятие на корупцията (CPI) на Transparency International за 2025 година разкрива тревожна стагнация в общността. Докато скандинавските държави продължават да водят класацията, България, Румъния и Унгария остават на дъното в ЕС с най-високи нива на възприемана корупция в публичния сектор.

Средният резултат за държавите от Съюза е 62 от 100 възможни точки, което е значително над глобалното ниво от 42 точки. Въпреки това, докладът подчертава негативни тенденции в Източна Европа. Унгария и България са посочени като държави със сериозни проблеми в антикорупционната рамка. В момента България е на 84 място от 182 държави в глобален мащаб, което подчертава необходимостта от спешни реформи.

Резултатите на традиционно добре представящи се демокрации като Франция, Швеция и Нидерландия също са се понижили – заради трудности при прилагането на санкции и скандали, свързани с почтеността, но не само заради това.

Експертите отбелязват, че дори в развитите икономики се забелязва отстъпление. Флора Кресуел, регионален съветник за Европа в Transparency International, обяснява, че страни като Нидерландия и Швеция са изгубили фокуса си върху модернизирането на правилата за лобиране и политическо финансиране.

Друга тенденция е, че тези страни просто са изпуснали фокуса, когато става дума за модернизиране на антикорупционната си рамка. По-специално Нидерландия и Швеция могат да бъдат посочени като примери, където липсват достатъчно строги стандарти за прозрачност при лобирането и политическото финансиране – включително ясна информация кой финансира политическите партии.

Глобалните данни за 2025 година показват, че над 80% от световното население живее в държави с високи нива на корупция. Докато Дания (89 точки) и Финландия (88 точки) са еталон за прозрачност, държави като Южен Судан и Сомалия остават с критично ниски резултати. В Европа средният резултат е спаднал от 66 на 64 точки за последната година, като в 13 държави се наблюдава явен регрес. Слабите институции и демократичният регрес в Източна Европа са идентифицирани като основни фактори за корупционния риск.

Въпреки негативните класации, съществуват и положителни примери. Балтийските държави показват подобрение благодарение на ефективни стратегии и прозрачност. Важна стъпка на общностно ниво е приемането на първата директива на ЕС за борба с корупцията през 2025 г., която цели да хармонизира законодателствата на всички държави членки.