Тръмп затяга хватката около Гренландия: ЕС свиква извънредна среща, разглежда „базуката“ срещу натиска
Доналд Тръмп засили натиска за придобиване на Гренландия, заплашвайки с мита осем европейски държави. ЕС свиква извънредна среща на 22 януари и обмисля прилагането на „Инструмента за борба с принудата“ в отговор на американските действия.
Американският президент Доналд Тръмп засили реториката си относно желанието за придобиване на Гренландия. В пост в Truth Social Тръмп заяви, че НАТО от 20 години предупреждава Дания за руската заплаха в Арктика, но нищо не е направено. „Сега вече е време и това ще бъде свършено!“, добави той. Тази ескалация идва, след като Тръмп заплаши с мита осем европейски държави, които изпратиха военни в Гренландия.
В отговор на тези заплахи, датският министър-председател Мете Фредериксен подчерта, че Европа няма да бъде изнудвана. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също потвърди непоколебимата подкрепа на ЕС и Великобритания за суверенитета на Гренландия. Лидерите на ЕС ще проведат извънредна среща на 22 януари в Брюксел, за да обсъдят казуса.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща свика извънредно заседание на държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС. Консултациите му показаха единство по отношение на международното право, териториалната цялост и националния суверенитет. Той подчерта подкрепата и съпричастността към Дания и Гренландия, както и споделения трансатлантически интерес за мир и сигурност в Арктика чрез НАТО. Коща заяви, че митата биха подкопали трансатлантическите отношения и са несъвместими с търговското споразумение между ЕС и САЩ. Страните от ЕС са готови да се защитят от всякаква форма на принуда, но остават в готовност за конструктивен диалог със САЩ.
Заплахите на Тръмп за мита от 10% от 1 февруари, които могат да нараснат до 25% от 1 юни, ако Гренландия не бъде продадена на САЩ, предизвикаха остри реакции. Тези мита ще засегнат Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Великобритания, Нидерландия и Финландия. Посланиците на ЕС вече се събраха на извънредна среща в Брюксел, свикана от ротационното председателство на Кипър.
Италианският премиер Джорджа Мелони определи решението на американския президент като грешка. Тя е разговаряла директно с Тръмп и с генералния секретар на НАТО. Според нея, НАТО трябва да играе активна роля в тази нарастваща криза и да координира възпиращи мерки. Мелони смята, че американската страна е интерпретирала погрешно действията на европейските държави, които изпратиха военен персонал в Гренландия за разузнавателна мисия като част от учение на НАТО, като антиамерикански.
Германският вицеканцлер и министър на финансите Ларс Клингбайл заяви, че Германия и европейските ѝ партньори няма да се поддадат на „шантажа“ на Тръмп. Той подчерта, че Берлин винаги ще протяга ръка към САЩ за общи решения, но не може да се съгласи с Вашингтон по този въпрос. „И така, много ясният сигнал е: няма да се поддадем на изнудване и ще има европейски отговор“, добави Клингбайл. Представители на германския бизнес също призоваха за единна европейска реакция, като Асоциацията на германското машиностроене (VDMA) предупреди, че отстъпките само ще насърчат Тръмп за нови абсурдни искания.
Френският президент Еманюел Макрон призова ЕС да противодейства на заплахите, използвайки своя мощен „Инструмент за борба с принудата“ (ACI), наричан „базуката“ на Евросъюза. Този инструмент, който никога досега не е прилаган, предполага ограничаване на вноса на стоки и услуги. Вестник „Икономист“ дори изрази мнение, че ЕС би могъл да закрие американските военни бази на своя територия, за да окаже натиск на Съединените щати във връзка с Гренландия.
Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен започна дипломатическа обиколка в Норвегия, Великобритания и Швеция, за да обсъди как да се засили ролята на НАТО в Арктика. Той заяви:
В един нестабилен и непредсказуем свят Дания се нуждае от близки приятели и съюзници (…). Всички сме съгласни с необходимостта да се засили ролята на НАТО в Арктика. Радвам се, че ще обсъдим как да постигнем това.
Канада също подкрепи суверенитета на автономната територия. Премиерът Марк Карни заяви:
Бъдещето на Гренландия, решенията за бъдещето на Гренландия принадлежат на Гренландия и Дания.
Високопоставен представител на Вашингтон, Майк Джонсън, председател на Камарата на представителите на САЩ, не предвижда военна намеса, а смята, че дипломатическите канали са правилният път.
Междувременно 15 германски войници и офицери, които пристигнаха в Гренландия в петък, получиха заповед да напуснат острова, като Бундесверът коментира, че те са си свършили задачите в рамките на мисия на НАТО. В Копенхаген и столицата на Гренландия – Нук, се проведоха протести под надслов „Гренландия не е за продан“. Проучване от януари 2025 г. показва, че 85% от гренландците са против присъединяване към САЩ, а едва 6% го подкрепят.
