Тръмп преобръща света: Как Америка губи съюзници, а Китай печели симпатии

Държави, които някога са подкрепяли американския успех, днес виждат в САЩ противник, а в Пекин – образец. Този обрат се засилва по време на управлението на Доналд Тръмп, чиято външна политика променя глобалните възприятия.

Героят на Джон Ъпдайк, Хари Енгстръм-Заека, иронично пита:

„Без Студената война какъв е смисълът да бъдеш американец?“

– въпрос, който днес звучи актуално. Десетилетията на предполагаеми двойни стандарти и либерално лицемерие от Вашингтон са довели до умора както сред американци, така и сред чужденци.

Опитът на Джо Байдън да възроди битката между демокрации и автокрации след нахлуването на Русия в Украйна претърпя провал. Агресивните санкции срещу Русия накараха Индия да увеличи вноса на руски петрол. Южна Африка също подкрепи Москва в тази „антиимпериалистическа“ борба, както я определи Путин.

Идването на Доналд Тръмп на власт сложи край на морализаторството. Външната политика на САЩ възприе нова форма на брутализъм и цинична откровеност. „Преструвките свършиха, сложен беше край и на внимателно подбираните думи“, отбелязва авторът. Липсата на ограничения направи декоративната дипломация излишна. Тръмп открито заяви, че атаката срещу Венецуела е заради петрол, премахвайки извиненията за защита на демокрацията. Въпреки това, тази откровеност не донесе повече уважение на Америка.

Глобално проучване на Европейския съвет за външна политика, проведено преди специалната операция на САЩ във Венецуела и протестите в Иран, показва тревожна тенденция. През първата година от втория мандат на Тръмп, все повече хора вярват, че влиянието на Китай ще нараства и че това е добра новина за техните страни и за света. Светът се влюбва в Китай, докато Америка губи позиции.

Причините за това не са загадка. Много хора вече ползват китайски електрически автомобили и слънчеви панели. Използват DeepSeek и купуват китайски играчки. Въпреки военните учения около Тайван и в Южнокитайско море, Китай се възприема като пацифистка сила, която не води агресивни военни операции извън собствените си граници.

Макиавели е отбелязал, че за владетеля е по-добре хората да се страхуват от него, отколкото да го обичат. Ако това е така, Америка на Тръмп би трябвало да има повече симпатизанти. Но постоянната демонстрация на мощ от САЩ не носи дивиденти. Вероятно причината е, че хората забелязват пробивите в силата. Успешният отговор на Китай на търговската война, започната от Тръмп, впечатли света. Военният провал на Русия в Украйна също беше забелязан, за разлика от очакваната американска военна мощ във Венецуела.

Наблюдава се и феноменът на завистта. Тръмп завижда на Китай за индустриалната му мощ. Той дори започва да практикува държавен капитализъм по китайски пример. Това създава впечатлението, че Тръмп е загубил доверие в собствената си политическа и икономическа система. Имитацията е най-висшата форма на ласкателство, а днес Вашингтон подражава на Пекин.

Могъществото поражда покорство, но не и лоялност. Силните не могат да очакват солидарност, когато силата им отслабва. Тръмп убеди мнозина, че „Америка на първо място“ означава „Америка в самота“. Едва 16% от европейците приемат Америка за съюзник, а други 20% я виждат като съперник или противник. Силата на идеологическия съюз е в обещанието за подкрепа, когато съюзникът е слаб. Когато американският президент не вижда голяма разлика между демокрация и автокрация, не може да се очаква хората да се страхуват от Китай и да симпатизират на Америка.

Америка спечели Студената война, защото настояваше, че е не просто силна, а различна. Това позволи на хората да си представят, че победата на САЩ е тяхна собствена. Много привърженици на венецуелската опозиция вероятно са хранели тази илюзия, докато не разбраха, че интересът на Тръмп е бил само към петрола им. Някои протестиращи в Иран може би все още имат тази илюзия.

Нови развития в международните отношения показват продължаващо напрежение. Тръмп обяви нови мита за страни, търгуващи с Иран, което застраши търговското примирие с Китай от октомври и плановете за среща в Пекин през април. Китай отвърна на изявлението на Тръмп за Гренландия, призовавайки САЩ да не преследват интереси чрез други страни и подкрепяйки суверенитета на Куба. Посещението на канадския премиер Марк Карни в Китай през януари, първото от осем години, цели задълбочаване на връзките на фона на напрежение със САЩ.

Глобалното проучване показва, че много страни виждат Китай като необходим партньор или съюзник – например 85% в Южна Африка и 86% в Русия. Търговският излишък на Китай достигна рекордни нива след тарифите на Тръмп, тъй като Пекин се фокусира върху нови пазари в Азия, ЕС, Африка и Латинска Америка. Тръмп отвлече Мадуро, но това го доближава до “Нобела”, което показва как неговите действия са възприемани като променящи международния ред. Белият дом отчете над 235 млрд. долара приходи от митата при Тръмп, но тази политика облага и съюзници като Канада и Мексико.

Въпреки оптимизма на Белия дом за напредък в търговията заради отношенията между Тръмп и Си, има и опасения. Конгресмен Андре Карсън (демократ) вижда заплаха в китайския контрол над редкоземни елементи, а министърът на отбраната Пийт Хегсет предупреждава за китайското военно натрупване в Индо-Тихоокеанския регион. Китай обаче подчертава, че здравото развитие на отношенията с Канада служи на общи интереси. С Тръмп американската политика има вече 3 сериозни външнополитически постижения, но цената за тези постижения е спад на доверието и влиянието на САЩ в световен мащаб.