Тръмп иска Гренландия: Не заради земите, а заради Космоса и „Златния купол“

Президентът Доналд Тръмп отново насочва вниманието си към Гренландия, но този път с нова, по-стратегическа цел. Анализатори твърдят, че интересът му е свързан с контрола над космическото пространство и отбранителния проект „Златен купол“. Тази тема е най-четеният коментар за изминалата седмица, събрал над 110 000 прочитания.

Тръмп, известен с нестандартния си подход, многократно е разбивал утвърдени либерални теории за международните отношения. Той винаги е действал в сферата на силите, интересите и териториите. Въпреки че реториката му е агресивна, действията му често са по-сдържани от тези на либералните му предшественици. Например, той удари Иран еднократно, за да спре война, и отвлече Мадуро, но не превзе Венецуела, за разлика от „демократичната“ намеса в Либия, която разруши страната.

Първоначалното предложение на Тръмп за закупуване на Гренландия предизвика широк отзвук. Сега обаче става ясно, че зад него стои по-дълбок геополитически план. Залагаме, че Тръмп няма да изпрати самолетоносачи, а ще си присвои част от суверенитета на Гренландия чрез преговори. Неговият стил е да хвърли „граната“ в преговорите, след което да предложи „да се разберем“.

Основната цел на САЩ е да предотвратят достъпа на други държави, най-вече на Китай, до стратегически важния остров. Пекин многократно се е опитвал да инвестира в Гренландия, но тези опити са били блокирани от Дания под натиска на Белия дом. С настоящите напрежения между САЩ и ЕС, контролът над Гренландия става още по-критичен за Вашингтон.

Космическата надпревара в Полярния кръг

Причината за засиления интерес към Гренландия е свързана с възхода на технологичните милиардери като Илон Мъск, Джеф Безос и Питър Тийл, чиито бизнес интереси са в Космоса. За тях Полярният кръг е най-скъпоценният имот на планетата.

В близост до полюсите, където Земята се върти с по-малък радиус, е най-изгодно да се разполагат станции за сваляне на данни от сателити. Такива станции осигуряват най-дълга и продуктивна връзка. Пример за това е норвежката станция Свалбард (SvalSat) и базата Питуфик (Pituffik) в северозападна Гренландия, известна като базата Туле. Питуфик осъществява над 15 000 сателитни контакта годишно, предоставяйки жизненоважна телеметрия и командване за наблюдение, навигация и метеорологични сателити. От 2026 г. базата е интегрирала усъвършенствана широколентова връзка чрез LEO сателити (OneWeb).

В края на миналата година Европейската космическа агенция (ESA) започна строителството на подобна станция в Кангерлусуак, Гренландия, която използва нова лазерна технология за пренос на данни от нискоорбитални сателити с много по-висока скорост.

„Златният купол“ и геополитическите последствия

На 14 януари 2026 г. Доналд Тръмп обяви в Truth Social, че Гренландия е „жизненоважна“ за проекта „Златен купол“ – отбранителна система срещу балистични ракети с бюджет 175 милиарда долара. Тази система, вдъхновена от „Железния купол“ на Израел, включва стотици сателити, радари и космически прихващачи, и беше обявена през май 2025 г. Експерти обаче изразяват недоумение защо Гренландия е нужна за „Златния купол“, при положение че САЩ вече управляват базата Питуфик.

На фона на тези новини, Тръмп обмисля въвеждането на нови мита срещу страни, които се противопоставят на присъединяването на Гренландия към САЩ. Това предизвика масови протести в Гренландия под лозунга „Долу ръцете от Гренландия“, а датският премиер Мете Фредериксен даде най-острия отговор досега, заявявайки, че островът не е за продажба.

Освен космическото значение, Гренландия е богата на редкоземни елементи, които в момента са доминирани от Китай. Това е още една причина за засиления интерес на Тръмп. Потоците информация през полярните станции обслужват компютри, смартфони, информират за ракетни нападения, промени във времето и дори за таксиметрови услуги. Войната в Украйна показа колко важна е сателитната мрежа Starlink на Мъск за съвременните конфликти.

Китайският фактор и бъдещето на НАТО

Китай разглежда Starlink като военна компания и вече изстрелва сателити за нейното неутрализиране. Всичко това минава през Полярния кръг. Гренландия е много по-важна сега, отколкото преди десетилетия. Затова САЩ ще направят всичко възможно да получат контрол над нея до края на това десетилетие. Китай вече е завладял ключови пазари, като делът му в световното промишлено производство е два пъти по-голям от американския.

Въпреки че Китай е мирна сила, инвестициите му в 130 пристанища по света може да наложат военно присъствие. Тръмп заяви, че ще увеличи военния бюджет от 1 трилион на 1,5 трилиона долара – най-големият скок от Пърл Харбър насам. Това е индикатор за предстоящи промени в международните отношения. Отвличането на Мадуро и други подобни действия показват, че Тръмп е готов да действа решително.

Въпросът за бъдещето на НАТО след 10-20 години също стои отворен, предвид нарастващото неразбирателство между САЩ и ЕС. Някои анализатори виждат интереса към Гренландия като отвличане на вниманието от руските заплахи.

Датски и гренландски представители категорично отказват продажбата на острова. Американски сенатори и конгресмени пристигат в Дания за преговори, за да намалят напрежението. Въпреки това, Тръмп е решен да придобие контрол над Гренландия, за да осигури стратегически предимства в космическата надпревара и да ограничи влиянието на Китай.