Тръмп доближава Нобел след „отвличането“ на Мадуро: Нов ред в международните отношения

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отново е в центъра на международното внимание след неочакваното „отвличане“ на венецуелския държавен глава Николас Мадуро. Тази операция, която мнозина определят като вътрешен военен преврат, предизвика вълна от коментари и повдигна въпроси за бъдещето на международните отношения. Случилото се не само пренаписва правилата на дипломацията, но и дава нови основания на Тръмп да претендира за Нобелова награда за мир.

Анализаторите разглеждат събитията от два основни ракурса – локален и глобален. Локалният аспект разкрива вътрешен военен преврат, предварително договорен и добре заплатен от САЩ. За да се гарантира успехът на операцията, венецуелски генерали и „прогресивната общност“ са осигурили безопасно небе над Каракас и са премахнали охраната на президентския бункер. Американски командоси просто са „прибрали“ Мадуро.

Не намерих данни дали им е предоставен оксижен, за да махнат металната врата, или са си го носили, но явно всичко е планирано до последния детайл. Иначе няма как група чужди военни хеликоптери да кръжи половин час над столицата, без никой да гръмне по тях я със стингер, я с джавелин, я с калашник.

Изненадващо, американците отлитат с Мадуро, без да има окупация или преврат в традиционния смисъл. Цялото правителство, с изключение на президента, остава на власт, а държавата ще се управлява от вицепрезидентката Делси Родригес. Това е потвърдено както от американското ръководство, така и от Върховния съд на Венецуела, придавайки на действията привиден легитимен характер.

Въпреки това, преди около две седмици бившият венецуелски генерал Кливер Кордонес заяви, че именно вицепрезидентката Родригес лично ръководи „Картела на слънцата“ заедно с брат си Хорхе Родригес. Мадуро е бил само фасада. Въпросът е защо САЩ оставят на власт лидера на наркокартел, при положение че основното обвинение срещу Мадуро беше наркотрафикът. Отговорът вероятно се крие в някаква сделка.

„Картелът на слънцата“ е наименование, дадено от журналисти заради златните звезди на венецуелските генералски пагони. Според различни разследвания, почти всички венецуелски военни са замесени в транспортирането на кокаин от Колумбия към САЩ и Европа. Това е било начин да попълват скромните си заплати в условията на тотална блокада. Участието им в преврата вероятно им дава индулгенция. Надяваме се, че санкциите ще паднат и държавният бюджет ще се попълни.

Изводът е, че САЩ са се договорили с корумпираната военна каста срещу цивилния лидер, който се е смятал за избран от народа. Грешката на Мадуро е, че за разлика от Уго Чавес, той никога не е бил военен, а обикновен шофьор на автобус. За една империя е по-изгодно да се договори с корумпирания сектор във васална държава, отколкото да работи с „чиста и свята демокрация“.

Хирургическата прецизност на операцията дава възможност на Тръмп отново да си поиска Нобеловата награда, и то с много повече основания. Той е изпълнил волята на последната нобелистка за мир – венецуелската опозиционна лидерка Мария Мачадо. Тя го е помолила да свали Мадуро и той е изпълнил желанието ѝ, без да пролее капка кръв. Това е най-миролюбивото външно нахлуване в човешката история. Ако има война, тя ще е вътрешна между самите венецуелци. Образът на Тръмп Миротвореца остава незасегнат.

През ноември 2025 г. Нобеловият комитет присъди наградата за мир на Мария Корина Мачадо, която посвети отличието на Тръмп за неговата подкрепа. Самият Тръмп получи и алтернативна награда от ФИФА за усилията си в Газа и други конфликти. Той започна агресивна лобистка кампания за Нобел през 2026 г., включваща дори заплахи с мита към Норвегия.

Ги Метан, швейцарски журналист, обаче смята, че „отвличането“ на Мадуро слага край на нобеловите амбиции на Тръмп, тъй като той се похвалил с акцията като „забавна“. Въпреки това, Норвежкият Нобелов комитет е обвинен, че „поставя политиката над мира“. Израелският премиер Нетаняху и украинският президент Зеленски също предлагат Тръмп за Нобел за мира за действията му в Газа и Украйна.

Изводът е, че през 2026 г. трябва да спрем да мислим за международните отношения като за пансион за благородни девици. Става дума за контрол и власт над света и неговите материални ресурси. Международният правов ред само пречи. С взимането на контрол над Венецуела, САЩ слагат ръка върху най-големия запас от петрол в света. Те премахват още един център на китайско влияние в Южна Америка, след Панама. Военната армада на Тръмп в Карибите е част от тази стратегия. Около 7% от китайския петролен внос идваше от Венецуела. Оттук нататък танкерите с тежък петрол ще се насочат към рафинериите в Южните Съединени щати, вместо да се внася петрол от Русия.

Петродоларът ще се подмлади с поне 10 години и може да продължи живота си с още 50, особено ако падне и Иран, което Израел си е поставил за цел през 2026 г. Тръмп не е изолационист. Европейските лидери вече чакат да видият дали Тръмп ще си прибере и Гренландия. Малко преди Нова година Тръмп назначи губернатора на Луизиана Джеф Ландри за специален пратеник на огромния заледен остров. Веднага след венецуелския триумф, съпругата на един от най-близките сътрудници на Тръмп, Кейти Милър, публикува в социалната мрежа Х картата на Гренландия, украсена с американското знаме и надпис „Скоро“. Посланикът на Дания в САЩ отговори дипломатично, подчертавайки сътрудничеството в Арктика.

Тръмп се похвали с края на осем глобални конфликта и се шегува за Нобеловата награда догодина. Планът на Тръмп за Украйна също предизвика много дискусии за мир или бизнес сделка. Разговорите между Тръмп и Путин в Аляска остават загадка, но според руски коментатори, Тръмп е позволил на Путин да си „прибере“ цяла Украйна, стига да може и да внимава с генералите.