Трагичната съдба на Емилио Салгари: Бащата на Сандокан избира смъртта пред дълговете

За милиони читатели по света Емилио Салгари е синоним на екзотични приключения, пиратски битки и необятни океани. Името му извиква образи на смели герои като Сандокан, чийто образ в миналото бе превъплътен от Кабир Беди, а днес оживява чрез турската звезда Джан Яман. Реалността зад тези легенди обаче е мрачна и изпълнена с лишения. Създателят на „Тигърът на Малайзия“ е бил „неподвижен пътешественик“, който е създал над 1300 литературни персонажа, без почти никога да напуска кабинета си в Торино.

Роден във Верона през 1862 г., Салгари израства с мечтата да бъде моряк, но съдбата има други планове. След като се проваля на изпитите в морския институт във Венеция, той се отдава на писането с маниакална страст. Личният му живот е белязан от поредица трагедии – през 1889 г. баща му се самоубива, вярвайки, че е нелечимо болен. Тази сянка на доброволната смърт ще преследва писателя до самия му край.

За да опише автентично джунглите на Борнео, Салгари прекарва седмици в библиотеките, изучавайки атласи и научни текстове. Той посещава зоопарка, за да наблюдава движенията на тигрите, които по-късно описва с болезнена точност. Въпреки огромната си популярност, авторът става жертва на експлоататорски договори. За да издържа семейството си и да плаща за лечението на психично болната си съпруга Ида, той пише по три страници на ден в продължение на три десетилетия, поддържан от сто цигари дневно и постоянно количество вино „Марсала“.

През 1911 г. отчаянието надделява. Салгари оставя писма до децата си и издателите, в които излива цялата си болка. Към издателите си той отправя последен обвинителен вик:

Сбогувам се със счупено перо

В друго писмо той лаконично признава:

Аз съм победен

На 25 април 1911 г. Салгари избира смъртта на самурай. В гората на Вал Сан Мартино той слага край на живота си чрез ритуално харакири, разпорвайки гърлото и корема си с бръснарски нож. Дори след смъртта му, проклятието над семейство Салгари продължава – три от децата му също завършват живота си със самоубийство, а съпругата му умира в психиатрична клиника.

Въпреки личната си нищета, Салгари оставя наследство от над 80 творби и повече от 200 разказа. Неговото визионерство се разпростира и в научната фантастика. В книгата си „Чудесата на 2000 година“ той предсказва появата на телевизията и въздушните войни, проявявайки гениалност, която далеч надхвърля времето му. Първата му публикувана книга в един том, „La favorita del Mahdi“, излиза още през 1887 г. и поставя основите на кариера, която ще вдъхнови поколения.

Интересът към творчеството му остава жив и в наши дни. Новата продукция „Sandokan (2025)“, която се очаква в стрийминг платформата Netflix, доказва, че историите на Салгари притежават вечна сила. Макар авторът да умира в бедност и самота, неговите светове продължават да бъдат убежище за милиони мечтатели по целия свят.