Тормозът в училище е модел за подражание: Експерти алармират за тихомълком одобрение на агресията
Насилието между връстници се превръща в социален проблем с национални измерения, като родители и експерти алармират, че агресията е възприета като модел за подражание. Статистиката показва, че над половината български ученици са били жертва или свидетел на тормоз, а експертите настояват за спешна намеса и промяна на социалните нагласи. Решението изисква съвместни усилия от цялото общество, а извършителите трябва да получат подкрепа, а не само наказание.
Агресията сред учениците в България бързо се превръща в модел за подражание, алармират родители и експерти. Насилието между връстници вече има социални проблеми с национални измерения, като изисква незабавна и навременна намеса, за да се предотврати ескалацията на агресивното поведение.
Случаите на агресия са повсеместни. След фатален инцидент в столичен мол, последваха други примери: ученик рани момче с нож в софийско училище, а момиче напръска своя връстничка с лютив спрей в Бургас.
За много семейства тормозът е лична трагедия. Елена и Румен разказват за преживяното от сина им, който влиза в елитна гимназия, но е нападнат от съученици. Тормозът ескалира с времето, като започва с вербална агресия, след което детето е дистанцирано. В крайна сметка родителите решават да преместят сина си в друго училище.
„Ние научавахме стъпка по стъпка и виждахме как ескалира проблемът. Агресията първо беше само с думи — чисто вербална, след което децата дистанцираха избрания в случая ученик, т.е. нашето дете.“
— Елена, родител
„Границата започна много често да се прескача от просто невинните закачки в наистина един тормоз — тормоз по време на часове, тормоз по време на междучасия, тормоз извън училище.“
— Румен, родител
Родителите посочват, че основната причина за набелязването на сина им е, че „детето е различно в поведението си и на тях не им харесва“. Те подчертават и един голям проблем, свързан с жертвите на тормоз – срамът и тихото страдание, което спира децата да споделят преживяното.
Агресията като „съвременно Евангелие“
Според Румен, сега се наблюдава „възвръщане на мутренско поведение“. Той и журналистът Милен Димов са единодушни, че агресията се превръща в социално приет модел.
„Агресията е пропила изцяло битието ни в нашата държава. И агресията е повсеместна, тя е навсякъде. Какво по-нормално от това децата просто да копират този модел, присвоявайки го за нещо нормално? Т.е. ти трябва да си агресивен, за да вървиш напред с лакти и зъби… Това е съвременното Евангелие, което се проповядва. И това е много, много, много жалко.“
— Милен Димов, журналист
Обществото демонстрира тихо одобрение на агресията като модел за успех, възприемайки я като „мъжко“ и „силно“ поведение. Елена добавя, че децата придобиват това лошо поведение впоследствие и ако възрастните не обърнат внимание и не намерят начин за комуникация, това се отразява на отношението им към другите деца.
Тревожна статистика и нужда от общи усилия
Проблемът има много по-сериозни мащаби, отколкото могат да се представят в момента, смята Юлия Андонова от Фондация „ПУЛС“. Проучвания показват, че всяко трето семейство в България е засегнато от насилие, а всяко второ дете е било жертва или свидетел на насилие. Емоционалното насилие е най-разпространено.
Данните от УНИЦЕФ (2021 г.) допълнително подкрепят тревогата: над половината български ученици на възраст 13-15 години са били жертва на тормоз или насилие в училище или около него. В последните мониторингови доклади на ДАЗД (2019–2023 г.) се отчита продължаваща тенденция за увеличаване на сигналите за насилие над деца в училищна среда. Децата от уязвими групи (етнически малцинства, нисък икономически статус или с увреждания) са по-често жертви на физическо насилие.
Експертите настояват, че проблемът няма да се реши само от полицията, социалните служби или училището, а изисква съвместни усилия от цялото общество. Решението минава както през промяна на остарял закон от средата на миналия век, така и през промяна на подхода към извършителите. Милен Димов подчертава, че голяма част от тези деца са под влиянието на мода и са „напълно спасяеми“; те не трябва само да бъдат наказвани, а да получат внимание и подкрепа.
