Торлаците от Северозапада: Мистериозните пазители на българския дух и песен

Торлаците са общност, обвита в дълбока мистерия. Те населяват планинските райони на Северозападна България. Местните хора често ги описват като диви и необуздани балканджии. Според една популярна поговорка, те се навеждат само за да пият вода. Тази гордост определя техния характер през вековете.

Д-р Анита Комитска е директор на Историческия музей в Чипровци. Тя твърди категорично, че торлаците са българи с големи сърца. Те представляват етнографска, а не отделна етническа група. Учените обаче продължават да спорят за техния точен произход. Една от теориите ги свързва с античното тракийско племе трибали. Йоанис Басанавичус защитава тази теза още в края на XIX век. Той забелязва прилики в занаятчийските модели на региона.

Друга хипотеза свързва торлаците с прабългарите. Изследователят Райко Сефтерски вярва, че те произхождат от военни общности. Името им вероятно идва от думата „тур“. В някои езици това означава хвърляне на ласо. Днес истината остава някъде между тези две исторически версии.

Торлаците са етнографска група, която населява територии в Северозападна България и Югоизточна Сърбия. Те живеят основно в триъгълника между Берковица, гара Орешец и Белоградчик. Общности от торлаци има и в Албания и Босна. Специфичният им говор е част от западнобългарските диалекти. Характерен за него е преходният звук „у“. Писателят Стоян Николов – Торлака отбелязва архаичността на този език. В него са запазени много падежни остатъци и забравени думи.

Найден Геров описва торлаците в своя първи речник. Той ги определя като необуздани балканджии. Дълго време хората са избягвали това название. Ситуацията се променя през последните три десетилетия. Днес торлаците активно търсят и съхраняват своята идентичност. Те поддържат тесни връзки със сънародниците си в Сърбия. Организират се общи събори и фолклорни срещи. Сръбската страна често твърди, че торлаците са отделно погранично население. Д-р Комитска отрича това и подчертава техния български корен.

“Диви и необуздани балканджии“, които според местна поговорка “се навеждат само за да пият вода”.

Етнолозите спорят дали общността произлиза от античното племе трибали или от прабългарски погранични военни групи. Доказателство за техния патриотизъм са събитията от Балканските войни. Около 200 души от Чипровци се връщат от Америка. Те идват в родината, за да се бият за България. Това показва силното им национално самосъзнание. Въпреки че са мълчаливи по природа, те разкриват душата си чрез музиката.

“Торлаците започват по-осезаемо да търсят и съхраняват своята идентичност през последните три десетилетия. Преди това те не са се самоопределяли толкова ясно като отделна общност. По-скоро хората от низините са наричали така планинските жители от региона”, казва още д-р Комитска.

Цветан Цветанов е ключова фигура за популяризирането на тази култура. Неговите ученици го наричат с уважение Господ Музика. Той обикаля селата с диктофон в ръка. Цветанов записва автентични напеви от най-възрастните жители. Тези хора са преки носители на миналото. През 2001 година той създава формацията „Торлашки напеви“. Учените и музикантите ценят високо неговия принос.

Цветан Цветанов, известен като Господ Музика, документира 78 автентични торлашки песни за бъдещите поколения. Учениците му от гимназията в Монтана стават професионални изпълнители. Те представят фолклора на многоглас по целия свят. Цветанов получава наградата „Константин Величков“ за своята всеотдайност. Днес паметна плоча в Монтана напомня за неговото дело до входа на гимназията.

“Торлаците са по-затворени и по-мълчаливи хора, но когато трябва да помогнат на човек, разкриват душата си”, казва етнологът.

Традициите продължават чрез нови пазители на фолклора. Гъдуларят Асен Асенов възстановява песни от стари сборници. Неговите ученици печелят престижни международни награди. Асенов е инициатор на конкурса „Напеви от Северозапада“. Деца от цялата страна изпълняват торлашки песни на това събитие. Така традицията се предава на младото поколение.

Торлачките са известни със своята сила и устойчивост. Йорданка Цветанова е ярък пример за това. Тя поема мисията на своя съпруг след неговата смърт. Йорданка застава в класната стая само два месеца по-късно. Тя подготвя ученици за училището в Широка лъка. Цветанова открива и нова страст – рок музиката. Тя става беквокал на ирландската звезда Робин Маколи.

“Благодарна съм на съпруга си, че ми отвори душата за рок музиката!”, казва днес Йорданка.

Торлашкият говор запазва архаични български форми и специфичен преходен звук „у“. Културата на региона е богата и на занаяти. Берковската керамика преживява разцвет в края на XIX век. Тогава в региона работят десетки майстори. Танците им също са уникални. Те се отличават със ситно пружиниране с рамене и крака. Музикологът Р. Кацарова документира това богатство още през 1956 година. Тя записва над 120 имена на местни хора и техните игри.