Тони Блеър се завръща: Спорният архитект на мира, който може да поеме бъдещето на Газа
Бившият британски премиер Тони Блеър е ключова фигура в нов американски план за следвоенното бъдеще на Газа. Той е предложен да оглави международен преходен орган, но ролята му в инвазията в Ирак го превръща в силно противоречив избор.
Бившият британски премиер Тони Блеър отново излиза на преден план в сложната дипломация на Близкия изток. Името му е централно в нов американски план за прекратяване на войната между Израел и „Хамас“, като му се отрежда водеща роля в следвоенното управление и възстановяването на ивицата Газа. Това е завръщане на позната, но и силно противоречива територия за политика, чието наследство в региона е белязано както с амбиция, така и с тежки критики.
Според разкрития 20-точков мирен план, представен от американския президент Доналд Тръмп, Блеър е предложен за председател на Международен преходен орган в Газа. Тази структура, подкрепена от ООН и страни от Персийския залив, ще поеме административния контрол над територията след изтеглянето на израелските войски. Планът се моделира по примера на международните администрации, които ръководиха прехода на Косово и Източен Тимор към държавност, като в началото органът ще бъде базиран в Египет.
Опитът на Блеър в Близкия изток е безспорен. След като напусна „Даунинг стрийт“ 10 през 2007 г., той прекара осем години като специален пратеник на международния „Квартет“ – САЩ, Русия, ЕС и ООН. Тогава фокусът му беше върху палестинското икономическо развитие като основа за решение с две държави. Въпреки усилията му, той напусна поста през 2015 г. без да е постигнат реален пробив към създаването на палестинска държава.
За мнозина обаче името на Блеър е неразривно свързано с едно от най-спорните решения в новата история – инвазията в Ирак през 2003 г. Като премиер той въвлече Великобритания във войната на страната на САЩ, въпреки масовите обществени протести. Решението му беше оправдано с твърдения за наличие на оръжия за масово унищожение у режима на Саддам Хюсеин, които впоследствие се оказаха неверни. Последвалият конфликт струваше живота на 179 британски войници и стотици хиляди иракчани.
Години по-късно, отразявайки вижданията си от онзи период, той защитаваше необходимостта от твърда позиция срещу екстремизма.
„Смятам, че трябва да продължим да се борим с тероризма, колкото е необходим, защото това, което се случи на 11 септември, беше брутална и ужасна атака срещу Америка. Но беше и демонстрация на това, на което са способни тези хора в която и да е част на света.“
— Тони Блеър, бивш британски министър-председател 1997-2007
Публично разследване през 2016 г. заключи, че Блеър е въвел страната във война въз основа на неточна информация, което остава най-тъмната сянка върху политическата му кариера. Именно тази част от биографията му кара критиците да виждат в неговото назначение огромна слабост за мирния план. За тях той е компрометирана фигура, която няма доверието на арабския свят.
От друга страна, поддръжниците на плана, включително самият Блеър, който определи предложението на Тръмп като „смело и интелигентно“, виждат в него опитен политик с дълбоки познания за региона. Неговият институт „Тони Блеър“ е участвал активно в изготвянето на мирния план, като категорично отрича в него да са заложени идеи за принудително изселване на палестинци от Газа.
Оттеглянето му от поста на премиер и впоследствие на пратеник за Близкия изток винаги е било съпроводено с размисъл за тежестта на отговорността.
„Трудно е да се откажеш, но е правилно да го направиш за страната и за вас, партията.“
— Тони Блеър, бивш британски министър-председател 1997-2007
Днес, десетилетие след като се оттегли от активната дипломация в региона, Тони Блеър е изправен пред възможността да се нагърби с може би най-трудната си мисия досега. Дали неговият опит ще надделее над спорното му минало, ще определи не само успеха на мирния план, но и съдбата на над два милиона души в ивицата Газа.
