Тони Блеър предлага временно управление на Газа след войната

Бившият британски министър-председател Тони Блеър е изразил желание да поеме временно управлението на ивицата Газа след приключването на войната между Израел и „Хамас“. Той възнамерява да предаде контрола на Палестинската автономия, която е управлявала територията до 2006 г. Тази информация бе разпространена от „Дейли мейл“.

Планът, който е подкрепен от мозъчния тръст на Блеър – Институтът Тони Блеър (TBI), вече е получил подкрепата на ключови съюзници като Доналд Тръмп, неговия зет и бивш съветник за Близкия изток Джаред Кушнер и Стив Уиткоф – специален пратеник на САЩ в Близкия изток. Подготовката за тази инициатива включва заседание, свикано от Доналд Тръмп в края на миналия месец, където се е обсъдила и възможността за изтегляне на израелските войски.

Инициативата предвижда бившият лидер на Лейбъристите да оглави орган, наречен Международна преходна власт в Газа (GITA), който ще служи като „върховна политическа и правна власт“ в Газа за период от пет години. Институтът „Тони Блеър“ категорично отрича всякакви разговори за принудително изселване на палестинци от ивицата Газа, което може да бъде важна гаранция за местното население.

Според предложения план GITA първоначално може да бъде базирана в Ел-Ариш, столицата на египетската провинция Северен Синай, близо до южната част на Газа, и да влезе в ивицата, придружена от многонационални сили. Финансиран от страни от Персийския залив, Блеър ще ръководи секретариат от до 25 души и седемчленен съвет. Газа и Западният бряг ще бъдат обединени, а контролът по-късно ще бъде предаден на Палестинската автономия, но само след като тя премине през значителни реформи.

„Той е готов да пожертва своето време. Иска искрено да сложи край на войната“, заяви източник, близък до Блеър, пред списание „Икономист“. Тони Блеър направи няколко пътувания до Близкия изток след избухването на войната в Газа, а неговият мозъчен тръст бързо започна да изготвя планове за следвоенен мандат.

Предишният опит на Блеър включва ролята му на специален пратеник на Квартета за Близкия изток до 2015 г. – група, състояща се от ООН, САЩ, ЕС и Русия, която посредничеше в мирния процес между Израел и Палестина. Планът му се основава на моделите на международни администрации, които бяха създадени, когато Косово и Източен Тимор преминаваха към държавност. GITA ще има поне един палестински представител в своя съвет, наред със силно представителство на мюсюлмански членове и висши фигури от ООН.

Палестинската автономия, ръководена от Махмуд Абас от 2005 г., управляваше Газа, преди „Хамас“ да поеме контрола през 2007 г. Абас заяви, че неговата администрация е готова да поеме контрола над „управлението и сигурността“, настоявайки „Хамас“ да бъде изключен от всякакво бъдещо управление. В същото време негови сътрудници предупредиха, че планът на Блеър може да се превърне в окупация. Въпреки това, Израел, въпреки че отхвърля участието на Палестинската автономия в управлението на Газа, се твърди, че е ангажиран с плана на Блеър, което се доказва от липсата на официални възражения срещу тази инициатива.

Според проучвания повече от една четвърт от населението на Газа биха предпочели международна намеса в управлението на ивицата след войната. За да се гарантира успехът на инициативата, Тръмп търси подкрепата на Саудитска Арабия, която би могла да се окаже ключова за всеки следвоенен план. Престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман изглежда също подкрепя следвоенно споразумение, което да доведе до създаването на палестинска държава. Въпреки това, съществуването на палестинска държава е многократно отхвърляно от израелския премиер Бенямин Нетаняху. Неговите коментари и тези на крайнодесния финансов министър на Израел Бецалел Смотрич, който дори предложи Газа да се превърне в „бонанза“ на недвижими имоти чрез разделяне на територията, създават сериозни предизвикателства пред осъществяването на миротворческите планове.