Томислав Дончев, ГЕРБ: Политическият дебат трябва да се фокусира върху идеите, а не върху технологиите

Заместник-председателят на ГЕРБ Томислав Дончев анализира актуалната политическа ситуация в страната. По време на гостуването си в предаването „Говори сега“, той изтъкна необходимостта от промяна в политическия дебат. Според него фокусът трябва да бъде върху идеите и програмите. В момента българската политика е твърде съсредоточена върху изборната технология.

Политическото самоопределение на базата на омраза към опонента е опасна технология. Дончев се определи като представител на „старата школа“. Той вярва, че политиците трябва да обясняват своите цели и намерения преди изборите. Според него е важно какво е в състояние да направи един политик за обществото.

„Аз съм от старата школа. Там се предполага един политик, особено преди изборите, да обяснява какви са му целите, какви намерения има, каква е програмата и какво е в състояние да направи. Самоопределението на база на това кого не харесваш е много опасна политическа технология“, каза той.

Спорът за начина на гласуване е довел до сериозно недоверие сред гражданите. Статистиката показва, че 60% от българите не вярват на машините, а 40% не вярват на хартията. Това разделение пречи на нормалния изборен процес. Дончев призова за дебат върху визията за бъдещето на България.

„Ние се докарахме до ситуация, където 60% от българите не вярват на машините, а 40% не вярват на хартията. Пак да повторя – политиците трябва да спорят за идеи, трябва да спорят за намерения и за това кой предлага по-добра визия за България.“

Заместник-председателят на ГЕРБ защити участието на България в международни формати. Той подчерта значението на обмена на информация и търсенето на съгласие. Присъствието в такива процеси позволява вземането на адекватни решения. Въпреки критиките за разходите, ползите от международното сътрудничество са значими.

„Още един форум, още един формат, където могат да се обменят виждания, да се обменя информация и да се търси съгласие. Ако някъде става нещо, ние трябва да участваме. Естествено, че стоейки вътре и бидейки част от процесите, ще можем да направим много по-адекватна преценка.“

Конфликтът в Близкия изток носи икономически рискове за Европа и България. Войната неизбежно ще доведе до повишаване на цените на енергоносителите. Дончев изрази неодобрение към военните действия по принцип. Той предупреди за неблагоприятните последици за икономиката.

„Аз по принцип не подкрепям войни. Войната е факт и със сигурност ще има неблагоприятни икономически последици за Европа и в частност за България, най-малкото заради повишените цени на енергоносителите.“

Социалните мерки на държавата трябва да бъдат по-прецизни. Дончев настоява за таргетирана подкрепа към най-уязвимите групи от населението. В момента помощ често получават и хора, които могат да си позволят по-високи разходи. Това е стар проблем в управлението на ресурсите.

„Една адекватна мярка трябва да е таргетирана. Стар проблем е, че когато вземаме мерки, ние даваме на всички, включително и на хората, които могат да си позволят по-високите цени. Мерките трябва да са фокусирани върху социално уязвимите.“

Коалиционното управление беше описано като изключително трудна задача. Дончев определи коалиционната култура като „висш политически пилотаж“. Той призна, че ГЕРБ също понася щети от съвместни управления. Поради големия размер на партията тези щети са по-малко забележими.

„Коалиционната култура е висш политически пилотаж. Да си измъкнеш от едно съвместно управление без щети е трудна работа. И ние понасяме щети, но понеже сме по-големи, не се усещат толкова.“

Относно евентуално партньорство с проекта на президента Румен Радев (2017 – 2026 г.), Дончев остана предпазлив. Липсата на информация за програмата и кандидатите прави коментарите неуместни. Темата за новите политически играчи остава актуална, като Никола Минчев също определи влизането на Румен Радев в политиката като предизвикателство.

„Не мога да отговоря на този въпрос, защото не знам нищо за партията на господин Радев – нито кандидати, нито програмни намерения. За да бъда коректен, не е редно да я коментирам.“

България трябва да води балансирана политика при прехода към зелена енергия. Внимателното използване на наличните ресурси е от ключово значение. Подобни заявки за изход от институционалния застой са важни за политическия дебат, както отбелязва и Иво Христов за новите политически проекти.