Томислав Дончев: Еврозоната не е гаранция за успех, разговорът продължава и след 1 януари 2026 г.
Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че разговорът за еврозоната не трябва да приключва с приемането ѝ на 1 януари 2026 г., тъй като членството е възможност, а не гаранция за успех. Той призова България да търси ускорен икономически растеж над 3% годишно, като се фокусира върху иновации, образование и увеличаване на разходите за R&D до 2% от БВП. Дончев подчерта, че истинската революция започва с промяна в нагласите на обществото и дозирана държавна намеса, която да не се превърне в „отрова“.
Снимка: БТА
Разговорът относно ползите и предизвикателствата пред България, свързани с предстоящото членство в еврозоната, не бива да приключва с приемането на единната европейска валута на 1 януари 2026 г. Дебатът трябва да продължи и след тази дата. Това заяви вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев по време на дискусия, посветена на икономическата трансформация на страната.
Форумът, организиран от Министерството на иновациите и растежа, е част от националната кампания за въвеждане на еврото. Дончев, чието изявление идва на 15 октомври 2025 г., подчерта, че членството не носи структурни рискове, но изисква стратегическо мислене и постоянен дебат. Очаква се страховете около влизането в еврозоната да изчезнат напълно до март 2026 г.
„Влизането в еврозоната е възможност, а не гаранция за успех. Ние трябва да бъдем достатъчно умни и смели, за да проведем разговора какво трябва да направим, за да се възползваме от всички дадени ни възможности“
— Томислав Дончев, вицепремиер и министър на иновациите и растежа
Пред България стоят два възможни пътя: или да продължи с анемичен растеж в рамките на 1,5-2% годишно, или да отключи ускорено икономическо развитие с ръст от над 3% годишно. Според Дончев, ерата на икономиката на ниските разходи е приключила и страната е извървяла „лесната част от пътя“.
„България извървя лесната част от пътя – икономиката на ниските разходи вече приключила. Оттук нататък започва по-сложният разговор за образованието, иновациите и ролята на държавата в подпомагането на бизнеса“
— Томислав Дончев, вицепремиер
Ключови цели и дозирана намеса
Министърът призова за постигане на дългосрочен политически и обществен консенсус около няколко ясни цели. Една от тях е увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност (R&D) до 2% от БВП през следващото десетилетие, спрямо сегашните 0,8%. Консенсус е необходим и за ускоряване на растежа, така че БВП на глава от населението да достигне около 80% от средноевропейското равнище.
Дончев посочи, че когато това съотношение надхвърли 70%, обикновено се засилва обратната миграция към страната. Той обаче предупреди, че държавната намеса трябва да бъде внимателно дозирана, тъй като всяко публично финансиране е сложно и спорно.
„Всяка намеса с публично финансиране е сложна и спорна. Ако не дозираме правилно нещата, лекарството може да се превърне в отрова“
— Томислав Дончев
Като пример за държавна подкрепа, Дончев посочи изграждането на индустриални зони, където инвестиционният процес е по-бърз, а условията за бизнес – по-добри. Държавата изгражда 10 индустриални зони, като потенциалната цел може да бъде построяването на още 30 през следващите години.
Промяна в нагласите
Освен икономическите параметри, Дончев подчерта необходимостта от фундаментална промяна в обществените нагласи. Той беше категоричен, че истинската промяна не е в статистиката, а в главите на хората.
„Истинската революция не е в статистиката, а в главите на хората. Докато свързваме личния успех с държавна служба, късмет или далавера, ще ни е трудно да постигнем амбициозните цели, които си поставяме“
— вицепремиерът
Независимо от обществения дебат, свързан със страхове от „вибрация“ на цените и риск от бързо задлъжняване, Дончев очаква тези опасения да бъдат преодолени. От 1 януари 2026 г. фактурите в България ще се издават само в евро, макар и с период на двойно обозначаване на цени и услуги през същата година. Дискусията събра представители на институциите, бизнеса и академичните среди, включително икономисти като Петър Ганев от ИПИ и Илия Кръстев от AIBEST. Адаптацията към еврото изисква стратегическо мислене и постоянен дебат, като Дончев отбеляза, че разходите за R&D трябва да достигнат 2% от БВП.
