Тодоровден е: Традиции, конни надбягвания и списък на всички именници

Тодоровден е сред най-обичаните пролетни празници в българския народен календар. Той се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости. Тодоровден е подвижен празник, който съчетава християнски традиции и древни езически вярвания. Според старите предания на този ден светецът облича девет кожуха. Той отива при Бога, за да измоли настъпването на лятото. Празникът е известен още като Конски Великден заради дълбоката почит към конете.

Основният акцент на деня са традиционните надбягвания с коне, наричани кушии. Рано сутринта стопаните извеждат животните на водопой и ги закичват с венци и цветя. Победителят в състезанието получава специален венец. Конят му тръгва пръв към селото, където го чакат моми и млади булки. В дома на щастливия победител се организира голямо хоро за здраве. Жените приготвят специални обредни питки, наречени „конче“ или „копито“. Тези хлябове се украсяват с фигурки от тесто и се раздават на близки.

Името Тодор означава „Божи дар“ и е свързано с шестима канонизирани светци. В православното изкуство св. Тодор Стратилат и св. Теодор Тирон са представени като воини. Най-старата запазена българска икона е изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав. Тя е изработена върху глазирани керамични плочки през IX-X век. В Боянската църква също се пазят уникални образи на трима светци с това име. Това са Теодор Тирон, Тодор Стратилат и Тодор Студит.

Църквата свързва Тодоровден с чудото на св. Теодор Тирон в Цариград. Император Юлиан Отстъпник опитал да подиграе християните по време на строг пост. Той заповядал да поръсят храните на пазара с кръв от идолски жертви. Светецът се явил на архиепископа и го предупредил за това деяние. Той посъветвал вярващите да варят пшеница с мед, известна като коливо. Оттогава остава традицията в първата събота на поста да се почита паметта му чрез коливо.

Тодоровата седмица се смята за „хаталия“ или опасен период според народните вярвания. В Родопската област се спазва интересният обичай „Бекане“. Домакините дават на всеки член от семейството зърна грах, натопени в топла вода. Момите пък организират състезания по хвърляне на чехли. Вярва се, че която хвърли обувката си най-далеч, ще се омъжи първа. Девойките мият косите си с вода от яслите на конете за здраве и дължина.

На обредната трапеза присъстват само постни ястия според канона. Сервират се тудоровска леща, гъбена супа, картофи и варена царевица. Бабите постригват малките деца за първи път след края на зимата. В Русия празникът е известен като Тудорица и също е посветен на конете. Преподобни Василий Изповедник също се почита на този ден заради неговата мъжествена съпротива срещу иконоборците.

Имен ден празнуват десетки българи с разнообразни имена. Списъкът включва Тодор, Тодора, Тодорка, Тодорин, Тодорина, Теодор и Теодора. Празнуват още Теомир, Теомира, Теодомир, Теодомира, Теослав, Теослава, Теодосий и Теодосия. Към тях се присъединяват Тодьо, Тода, Теди, Тошо, Тошка, Тотьо, Тото, Тотка и Тота. Празник имат и Божидар, Божидара, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дарко и Дарка. Именници са също Дария, Дариян, Дарияна, Даримир, Даримира, Дарислав и Дарислава. Списъкът завършва с Дарен, Дарена, Даро, Дара, Доро, Дора, Дорка, Дориан, Дориана, Дориян, Дорияна, Дорчо, Доротея и Доротей.