Тито, Брежнев и Георги Димитров остават почетни граждани на Пловдив, въпреки спорната история
Тито, Брежнев и Георги Димитров все още са почетни граждани на Пловдив, въпреки че техните титли са дадени по конюнктурни причини. Списъкът, който включва над 140 души, повдига въпроси за историческата памет на града и критериите за удостояване.
Бившият кмет на Пловдив Спас Гърневски е горд, че площадът пред общината вече не се казва “Генерал Гурко”, а “Стефан Стамболов”. Бившият кмет на Пловдив Спас Гърневски Изследователят на Пловдив Димитър Райчев ЙОСИП БРОЗ ТИТО ЛЕОНИД ИЛИЧ БРЕЖНЕВ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ МИХАЙЛОВ Председателят на общинския съвет Атанас Узунов (вдясно) връчва отличието на известния музикант Николай Илиев (в средата) в присъствието на кмета Костадин Димитров.
Имена като Йосип Броз Тито, Леонид Брежнев и Георги Димитров продължават да фигурират в списъка с почетни граждани на Пловдив. Тези личности, свързани с комунистическия режим, стоят редом до безспорни фигури като Христо Г. Данов, Иван Вазов и Стефка Костадинова. Тази ситуация повдига въпроси за критериите и историческата памет на града.
Според Наредбата на Общинския съвет, званието „Почетен гражданин на град Пловдив“ се присъжда на „изтъкнати българи или чужденци със значителен принос в развитието на града“. Въпреки това, преглед на списъка показва, че много от удостоените не са имали пряка връзка с Пловдив или техните заслуги са били чисто конюнктурни, особено по времето на социализма.
Изследователят на Пловдив Димитър Райчев, автор на книги за почетните граждани, обяснява, че много от тези отличия са били политически мотивирани. Например, Леонид Брежнев е удостоен през 1976 г. по случай неговата 70-годишнина и „за укрепването на мира в света“. Николай Подгорни, председател на Президиума на Върховния съвет на СССР, получава званието през 1973 г. „за приноса му за укрепването на българо-съветската дружба“.
„Хора като Брежнев, Тито и Георги Димитров са обявени за почетни граждани на Пловдив чисто конюнктурно.“
Георги Димитров и Васил Коларов също са сред почетните граждани от 1947 г. За разлика от Коларов, който е бил адвокат в Пловдив, Димитров няма особена връзка с града. Ахмед Бен Бела, първият президент на демократична република Алжир, и югославският соцлидер Йосип Броз Тито също са получили това звание с подобни аргументи.
През 90-те години, по време на активна декомунизация, Пловдив променя имената на множество улици и институции. Булевард „Георги Димитров“ става „Цар Борис Трети Обединител“, а някогашната гимназия „Георги Димитров“ е преименувана на „Свети Климент Охридски“. Въпреки това, въпросът за почетните титли на комунистическите дейци остава неразгледан.
„Въобще не сме се сетили, дори не сме се замислили за почетните граждани. Бяха бурни и динамични времена, пропуснали сме.“
Така коментира бившият кмет на Пловдив Спас Гърневски, който е бил активен участник в премахването на комунистическите символи по онова време. Той изтъква, че градът е един от малкото, където централният площад не носи руско име, а е прекръстен на „Стефан Стамболов“.
В последните дни няма официални предложения или гласувания за премахване на почетните титли на Тито, Брежнев и Георги Димитров, въпреки продължаващите обществени дискусии. Общинският съвет на Пловдив не е обявил нова процедура за преглед на списъка. Темата обаче остава актуална в медиите и социалните мрежи, като някои политици и общественици настояват за преразглеждане на тези отличия като част от декомунизацията. Други смятат, че историческите факти трябва да се запазят като част от градската памет, дори и ако някои имена са спорни.
Историята на почетните граждани на Пловдив започва още през 1879 г. Първият удостоен е генерал Аркадий Столипин, генерал-губернатор на Източна Румелия след Освобождението, който има значим принос за развитието на града. Сред ранните отличени са още Найден Геров, Люсиен Шевалас, княз Александър Богориди, Христо Г. Данов, Иван Вазов и най-големият дарител Димитър Кудоглу. Списъкът с почетни граждани на Пловдив включва над 140 души, сред които са както национални герои и културни личности, така и международни политици от социалистическия период.
През 2024 г. бяха удостоени с титлата художникът Матей Матеев, бившият кмет Тодор Петков и скулпторът Николай Савов, което показва, че традицията по удостояване продължава. Сред другите забележителни имена в списъка са Юрий Гагарин, алпинистът Иван Вълчев, олимпийският шампион Николай Бухалов, Христо Бонев, Христо Стоичков, Стефка Костадинова, Крикор Азарян, Милчо Левиев, Георги Божилов, Борис Христов, Енчо Пиронков, Соня Йончева, както и бившият кмет на Стария град Атанас Кръстев – Начо Културата. В списъка присъстват и двама патриарси – Максим Български и Вартоломей, както и президентът Петър Стоянов.
Въпреки дългия списък и новите попълнения, изследователят Димитър Райчев е категоричен, че „със сигурност все още има и хора с безспорни заслуги, които не са били почетени“. Предложения за нови почетни граждани могат да се внасят от кмета, председателя на Общинския съвет, група от минимум 10 общински съветници, както и от инициативни комитети на граждани, включващи поне 100 души.
