Тихо гасне частникът: Държавните заплати с 40% по-високи и рекорден дял от БВП

Държавният бюджет за 2025 г. разкрива мащабно раздуване на публичния сектор в България. Разходите за персонал достигнаха рекордните 12 милиарда и 419 милиона евро според официалните данни. Тази сума представлява близо 30% от общите приходи в консолидирания бюджет. Преди едва четири години тези разходи бяха наполовина по-ниски. Очаква се през 2026 г. сумата да надхвърли 13 милиарда евро. Дори без редовен бюджет автоматичните индексации ще вдигнат разходите значително.

Разходите за персонал през 2025 г. надминаха парите за пенсии за първи път в историята.

Това е исторически обрат за застаряваща държава като България. Данните на НОИ показват разходи за пенсии от 12,3 милиарда евро за същия период. Общо 60% от целия бюджет отива единствено за заплати в администрацията и пенсии. Без европейските фондове държавата трудно би финансирала каквито и да е други приоритети. Инвестициите в национална инфраструктура остават на заден план заради постоянно растящите чиновнически възнаграждения.

В момента на всеки двама работещи в частния сектор се падат трима държавни служители и пенсионери. Това съотношение е икономически неустойчиво и заплашва стабилността на хазната. Населението на страната намаля с над 500 хиляди души от началото на пандемията. Работещите в частния бизнес са намалели с 344 хиляди души за същия период. В същото време броят на чиновниците остава практически непроменен в абсолютни стойности.

Над 667 хиляди души са заети в обществения сектор към края на 2025 г.

Това са 26,3% от всички заети лица в страната. Преди пандемията този дял беше значително по-нисък и възлизаше на 23,4%. Частният сектор изпитва хроничен и тежък дефицит на квалифицирани кадри. Хората масово предпочитат сигурността и високото заплащане в държавните структури. Време е да се преосмислят щедрите 10 заплати при пенсиониране в държавата, за да се балансира пазарът на труда.

Средната брутна заплата в държавния сектор е с 9% по-висока от тази в частния. При държавните служители разликата в заплащането скача до цели 21%. Най-голямата привилегия обаче произтича от начина на осигуряване. Чиновниците не плащат лични осигурителни вноски, тъй като те са за сметка на държавния бюджет. Коментар на седмицата №3: Още 200 млн. лв. в хазната, плащат ли си осигуровките чиновниците разглежда детайлно този проблем.

Така нетната заплата на държавните служители след данъци и осигуровки е с около 40% по-висока от тази на заетите в частния сектор.

Разходите за персонал достигат 10,6% от БВП през 2025 г., което е абсолютен рекорд.

В миналото тези разходи варираха в здравословните граници между 7% и 8% от БВП. Фискалният съвет определя текущата ситуация като алармиращ симптом на системен хаос. Разходите за отбрана и сигурност бележат ръст от над 2,148 млрд. лв. В системата на МВР заплатите са се увеличили с 40% само за първото полугодие. Анализът на Института за пазарна икономика показва трикратно нарастване на разходите за 10 години.

Въпреки огромните суми в публичния сектор зеят сериозни структурни дефицити. Липсват хиляди медицински сестри, лични лекари и учители по математика в училищата. Някои административни функции са прекалено високо платени без реална натовареност. Същевременно съдиите в София са претоварени за сметка на колегите си в малките региони. Има планирано увеличение от 499 млн. лв. само за педагогическия персонал в средното образование.

Експертите предлагат държавната заетост да се намали с поне една четвърт чрез реформи. Това трябва да се случи чрез обвързване на чиновническия апарат с реалното население. Автоматизацията и пълната електронизация могат да премахнат стотици ненужни бюрократични изисквания. Държавните служители и служителите в МВР трябва задължително да плащат лични осигуровки. Само така публичният сектор ще стане по-ефективен и ще спре да тежи на икономиката.