Тихият успех: Росен Желязков и 330 дни на промени

Правителството на Росен Желязков, сформирано в сложна коалиция, успя да постигне значими резултати за 330 дни. България регистрира пето място в ЕС по годишен ръст на икономиката и заетостта. Сред ключовите успехи са напредъкът към еврозоната и отпушването на милиарди по Плана за възстановяване и устойчивост.

Въпреки шестте вота на недоверие и различни кризи, кабинетът демонстрира тиха дипломация и усилена работа. Официалното приемане на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. е безспорно най-големият успех. Това стана факт след одобрението на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) и Европейския парламент.

За 11 месеца управление, Желязков се справи с наследени проблеми и спешни кризи. Той търсеше баланс между коалиционните партньори. Още на 25 февруари България официално поиска конвергентни доклади за въвеждане на еврото. Френски медии коментираха, че влизането в еврозоната няма да бъде засегнато от политическата криза.

Правителството успя да спаси и плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост. Преработени бяха проекти, подадено е ново искане за транш. България не беше санкционирана от ЕК въпреки отказ от обещани реформи. Получени са 440 милиона евро по второто плащане. В началото на месеца Европейската комисия съобщи за 1,47 млрд. евро по третото плащане.

Кабинетът постигна и решения за санкциите върху „Лукойл“. С увеличените правомощия на особения търговски управител Румен Спецов, бяха избегнати по-сериозни последствия. България привлече и германския технологичен концерн „Райнметал“. Подписан е договор за завод за барут и боеприпаси във ВМЗ – Сопот, с инвестиция от близо 1 млрд. лева. Извършени са и сделки за превъоръжаване на армията, включително нови радари, ракетни системи и първите изтребители F-16.

Съветът на Европа затвори постмониторинговия диалог с България след 26 години. Това е най-дългият мониторинг върху върховенството на закона и корупцията. Правителството се фокусира и върху войната по пътищата. Свързани са камерите на АПИ с данъчните и митниците за проследяване на стоки. Започнато е засичане на средна скорост с толкамери.

Желязков откри и окончателно готовата магистрала „Европа“. Така България вече има магистрала от граница до граница. Брутният вътрешен продукт отчете увеличение от 3,2% на годишна база през третото тримесечие. Това е пето място в ЕС по годишен ръст на икономиката и заетостта.

С висока административна култура, Желязков успя да отпуши няколко административни процедури. Той подаде ръка на президента Румен Радев за примирие. Това доведе до одобрението на ген. Емил Тонев за шеф на НСО и назначаването на Мирослав Рашков за главен секретар на МВР. Въпреки първоначалните откази на президента, Деньо Денев стана шеф на ДАНС след законодателни промени.

Основен опонент на Росен Желязков през тези 330 дни беше президентът. Радев започна да отброява последната си година на „Дондуков“ 2. Той се позиционира за роля на политически лидер. Противопоставянето започна в Деня на Европа с изненадващо искане за референдум за еврото. Президентът критикуваше неподготвеността за еврото и външната политика. Желязков никога не отговори остро на тези обвинения.

Трябва да пазим достиженията, за които всеки от нас с моите колеги сме се борили през последните десетилетия. Този кабинет дойде като функция на сложна коалиция между разнородни по своята политическа природа, история и същност партии, но обединени около желанието страната да продължи по своя европейски път на развитие. Обещахме макроикономическа стабилност и я постигнахме, гаранция и доказателство за това бе оценката за постигането на Маастрихтските критерии. Обещахме и постигнахме небивал ръст в приходите на бюджета. Ще изпълним рамката за 2025 г., предложихме бюджет за 2026 г., който независимо от своята разнопосочност и коментари беше на социалната защита и придобивките, които гражданите трябва да имат и да запазят през предстоящата година. Всичко това сякаш не можа да бъде обяснено докрай или нашите политически опоненти не пожелаха да го разберат, каза Желязков, докато обясняваше в четвъртък защо правителството ще подаде оставка.

Народното събрание единодушно прие оставката на министър-председателя Росен Желязков с 227 гласа „за“. България най-вероятно ще влезе в еврозоната с действащия бюджет за 2025 г. Желязков заяви, че при липса на приети бюджети, ще внесе удължителен бюджет. Бизнес журналистът Христо Николов отбелязва, че протестите са били срещу арогантността на правителството. Асен Василев коментира оставката като първа стъпка към нормална европейска държава.