Телескопът „Нова Атина“ на ЕКА ще търси свръхмасивни черни дупки от зората на Вселената
Бъдещата обсерватория „Нова Атина“ на Европейската космическа агенция (ЕКА) има за цел да открие свръхмасивни черни дупки, формирани в рамките на първия милиард години след Големия взрив. Учените очакват 30-кратно увеличение на откритията спрямо съвременните телескопи, като се надяват да разрешат вечната дилема дали първо се е появила черната дупка или галактиката около нея.
Бъдещата обсерватория „Нова Атина“ на Европейската космическа агенция (ЕКА) има потенциала да открие рекорден брой свръхмасивни черни дупки. Някои от тези космически гиганти са се образували, когато Вселената е била на по-малко от един милиард години, давайки на учените уникален поглед към космическия мрак в зората на времето.
Очакванията идват от екип учени, които са създали подробен рентгенов каталог на небето, използвайки сложни космологични симулации. Тествайки способностите на „Нова Атина“ с този каталог, изследователите прогнозират, че телескопът ще може да открие около 250 хиляди активни галактически ядра – области, от които се зараждат черните дупки. От тях 35 ще бъдат на възраст едва около един милиард години от началото на Вселената.
Според учените, това представлява 30-кратно увеличение в сравнение с възможностите на съвременните телескопи. Нуно Коваш, изследовател в Института по астрофизика и космически науки, подчертава важността на това изследване за ранната фаза на космоса.
„Днес почти сме достигнали тази първа фаза на Вселената, където започват да се появяват галактики и черни дупки. „Нова Атина“, която ще наблюдава малка част от небето, ще ни позволи да изучим напълно тези галактики и черни дупки.“
— Нуно Коваш, изследовател в Института по астрофизика и космически науки
Астрономите отбелязват, че основната задача на „Нова Атина“ е да разгадае мистериите около формирането на черните дупки, които днес остават неразрешени.
„Целта ни е да открием тези черни дупки, които са довели до образуването на галактиките. Днес не можем да отговорим кое е първо. Сякаш се сблъскваме с вечната дилема: Кокошката или яйцето? Дали първо се появява гигантска черна дупка, след което около нея се образува галактика, или първо възниква галактиката, която по някакъв начин води до появата на гигантска черна дупка. Надяваме се, че „Нова Атина“ ще ни позволи да разберем как се появяват тези черни дупки. Което значи, че те може да се появили по време на Големия взрив.“
— Жозе Афонсо, изследовател в Института по астрофизика и космически науки
Така телескопът ще се опита да разгадае дилемата за „кокошката или яйцето“ в космически мащаб. Освен търсенето на черни дупки, сред целите на бъдещата обсерватория е и картографирането на структури от горещ газ.
Първоначално изстрелването на телескопа, който ще прави снимки на Вселената, беше планирано за 2037 година. Въпреки това, актуални данни от Европейската космическа агенция показват, че проектът, официално наричан ATHENA, е одобрен и се очаква да бъде пуснат през 2028 г. Тази висока чувствителност и обзорност на ATHENA, стотици пъти по-висока от съвременните инструменти, съответства на амбициите, демонстрирани и от други европейски проекти. Например, през юни 2025 г. телескопът Flyeye на ЕКА успешно проведе първото си наблюдение, а проектът Gaia продължава да работи по създаването на най-голямата триизмерна карта на Вселената, илюстрирайки засиления фокус на ЕКА върху астрономическите наблюдения и картографирането на космоса.
