Телескопът „Джеймс Уеб“ потвърди феномен на Айнщайн, предсказан преди век: Откриха осем нови „пръстена“
Телескопът „Джеймс Уеб“ потвърди феномен, предсказан от Айнщайн преди около 100 години, откривайки осем нови примера на т. нар. „пръстени на Айнщайн“. Тези форми са резултат от гравитационни лещи – масивни обекти, които изкривяват светлината от по-далечни галактики, позволявайки на учените да изучават тъмната материя и ранната космическа еволюция.
Снимка: NASA via AP/БТА
Последните изображения, заснети от телескопа „Джеймс Уеб“ (JWST), показват феномен, който Алберт Айнщайн е предсказал преди около 100 години. Учените потвърдиха откриването на осем нови забележителни примера на т. нар. „пръстени на Айнщайн“.
Тези форми се наблюдават, когато галактики изглеждат разтеглени, изкривени или дори извити в кръг. Причината за това е ефектът на гравитационните лещи.
Гравитационните лещи представляват големи галактики или други астрономически обекти с огромна маса, които играят ролята на естествени увеличителни стъкла. Ефектът се проявява, когато голям обект изкривява пространството около себе си благодарение на своята тежест. Когато светлината, идваща от по-далечна галактика, премине през това изкривено пространство, нейната траектория също се извива. Ако двете галактики се подредят по точно определен начин, светлината, излъчвана от по-отдалечената от тях, се деформира във формата на дъга или пръстен. По-често срещани са частичните дъги и пръстени.
Изображенията, предоставени от JWST, са направени като част от проекта COSMOS-Web. Това е една от най-големите програми за наблюдение, използващи този инструмент. Учените са прекарали 255 часа, насочвайки телескопа към над 42 000 галактики. В рамките на тези наблюдения те са открили над 400 възможни примера за пръстени на Айнщайн, като последните осем са сред най-впечатляващите.
Някои от тези галактики са били наблюдавани и с телескопа „Хъбъл“. Въпреки това, по-ясната инфрачервена резолюция и чувствителност на „Джеймс Уеб“ разкрива детайли, които досега са били немислими. Сред новите открития има и галактики, които изглеждат червени поради прахта и огромното разстояние до тях.
Ефектът на гравитационните лещи е важен инструмент, който помага на астрономите да наблюдават по-далече и по-ясно в пространството. Лещите увеличават и усилват светлината на изключително отдалечени галактики, които иначе биха били невидими. Феноменът не само потвърждава теорията на Айнщайн, но също така позволява на изследователите да измерват масата на галактиките и на тъмната материя, която не може да бъде наблюдавана пряко.
Редките условия, в които се наблюдават пръстените на Айнщайн, предоставят на астрономите възможност да изучават градивните елементи на галактиките, звездните купове и свръхновите. Тези прозорци към далечното минало разкриват как са се образували галактиките и как тъмната материя е оформила космоса в ранните му години.
