Технологичните гиганти: 151 милиона евро годишно за лобиране в Брюксел, изпреварват всички индустрии
Разходите за лобиране на технологичните компании в Брюксел достигнаха рекордно годишно ниво от 151 милиона евро, което е с над 50% увеличение за четири години, като секторът вече доминира по влияние пред традиционните индустрии. Докладът на Corporate Europe Observatory и Lobby Control разкрива, че топ 10 технологични фирми харчат повече от общо десетте най-големи компании във фармацевтиката, финансите и автомобилостроенето. Засиленото лобиране съвпада с натиск от американската администрация и дебати за замразяване на ключови европейски закони като Закона за изкуствения интелект.
Разходите на големите технологични компании за лобиране в Брюксел достигнаха рекордно ниво, което демонстрира безпрецедентно влияние върху законодателството на Европейския съюз. Според нов доклад на неправителствените организации Corporate Europe Observatory (CEO) и Lobby Control, годишните разходи възлизат на около 151 милиона евро, което е с над 50% повече спрямо преди четири години.
Тези данни показват, че технологичната индустрия вече официално изпреварва по влияние фармацевтичната, финансовата и автомобилната индустрия в ЕС. Промяната в баланса на силите е драматична. Само топ 10 технологични компании са похарчили близо 50 милиона евро тази година, надхвърляйки общите разходи от 42 милиона евро на десетте най-големи фирми от фармацевтиката, финансите и автомобилостроенето, взети заедно. Това означава, че лобистките разходи на технологичния сектор вече надхвърлят тези на останалите три индустрии общо.
Сред най-големите играчи в лобирането са Meta с 10 милиона евро, както и Microsoft и Apple – с по 7 милиона евро всяка. През последните две години компаниите са увеличили броя на наетите лобисти в Брюксел с над 40%, като голяма част от тях са бивши политици или служители на ЕС.
Засиленото лобиране съвпада с моменти, в които ЕС обсъжда дерегулация и разхлабване на ключови правила, включително тези за защита на личните данни и мерки срещу несправедливи AI системи. Брам Вранкен от Corporate Europe Observatory коментира целите на тези действия:
„Големите технологични компании използват този момент, за да увеличат своите разходи и да размиват правилата колкото е възможно повече.“
Интензивността на комуникацията е впечатляваща. През първата половина на 2025 г. технологичните компании са провели почти 150 срещи с висши служители на Европейската комисия – това прави повече от една среща за всеки работен ден. Най-често обсъжданата тема е изкуственият интелект, следвана от центрове за данни, облачни услуги, Законът за цифровите услуги (DSA) и Законът за цифровите пазари (DMA).
Агресивният натиск не идва само от Брюксел. Засиленото лобиране съвпада и с нарастващ натиск от американската администрация на Тръмп върху Европейската комисия да промени своите правила за онлайн платформите и AI.
„Виждаме, че ключовите дигитални защити са под заплаха от две страни. От една – Европейската комисия тласка към дерегулация, а от друга – големите технологични компании са се договорили с администрацията на Тръмп да оказват агресивен натиск срещу европейското дигитално законодателство.“
— Брам Вранкен
Този двустранен натиск вече има конкретни последици, като доведе до дебати за замразяване на Закона за изкуствения интелект (AI Act) – ключов набор от правила, целящ да регулира AI системите според обществените рискове, които те представляват. Представители на малките и средни европейски технологични фирми също заявиха, че агресивното лобиране на големите платформи ограничава техните възможности за развитие и иновации.
В отговор на загрижеността за прозрачността, Европейската комисия обяви нова инициатива за публичност на лобистките срещи, включително задължително публикуване на дневници на срещите с представители на технологичните компании. Въпреки това, група от 15 европейски гражданско-активистки организации внесоха жалба до Европейския омбудсмен срещу възможна липса на прозрачност в лобистките практики.
Политическите реакции са разделени. Европейската народна партия (ЕНП) защитава срещите с технологични компании като необходими за балансирано законотворчество, докато Зелените и левицата остро ги критикуват като заплаха за демократичната прозрачност.
