Търговският дефицит на България достига почти 19 милиарда лева

Търговският дефицит на България се задълбочава значително, достигайки близо 18,8 милиарда лева за периода януари-ноември 2025 г. Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо същия период на предходната година, дефицитът отбелязва драматично увеличение от над 72%.

Общата стойност на изнесените стоки възлиза на 77,2 млрд. лв., което е спад от 3,7%. В същото време, вносът нараства с 5,1% и достига 95,96 млрд. лв. Само през ноември 2025 г. износът намалява с 4% на годишна база до 6,97 млрд. лв., докато вносът се увеличава с 5,2% до 9,5 млрд. лв., формирайки месечен дефицит от 2,54 млрд. лева.

Дефицитът с държавите извън Европейския съюз е особено голям, надхвърляйки 13 млрд. лева. Износът към трети страни намалява с 2,1% до 27,55 млрд. лв., докато вносът от тях нараства с 6,5%, достигайки почти 40,7 млрд. лв. Основни доставчици са Турция, Китай, Сърбия и Украйна. За разлика от това, дефицитът с ЕС е 4,8 млрд. лева за януари-октомври.

Износът на български стоки към ЕС се свива с 4,7% през първите десет месеца, възлизайки на 44,9 млрд. лв. Вносът от ЕС за същия период нараства с 4,4% до 49,7 млрд. лв. Повече информация за търговския дефицит може да намерите в свързана статия.

Продължаващият ръст на търговския дефицит се дължи на комбинация от намаляващ износ и нарастващ внос, което отразява слаба конкурентоспособност на българския експорт. Икономически експерти отбелязват, че въпреки тези предизвикателства, България може да стане лидер по икономически ръст в региона на Централна и Източна Европа до 2027 г. според прогнози на Allianz Trade. ЕЦБ обаче предвижда по-умерен растеж на БВП – 1,2% през 2025 г.

Текущата сметка на България е отрицателна, достигайки 4,052 млрд. евро (3,6% от БВП) за януари-октомври 2025 г. Това е девет пъти повече от дефицита за същия период на предходната година. През декември 2025 г. се очаква дефицитът да продължи да расте, като предварителни данни сочат допълнителни 2,6-2,8 млрд. лева. Значително нараства вносът на енергийни ресурси, което се дължи на подготовката за зимния период и геополитически напрежения.