Тараклийският район в Молдова може да бъде преобразуван в община
Молдова подготвя мащабна административна реформа, която предвижда преобразуването на Тараклийския район в община от второ ниво. Промените целят оптимизиране на разходите и по-ефективно управление чрез окрупняване на населените места.
Тараклия, Молдова Снимка Гугъл стрийт вю
Молдовското правителство публикува планове за мащабна административна реформа на местното управление. Проектът предвижда трансформиране на Тараклийския район в община от второ ниво. Това решение отчита специфичните етнически и културни характеристики на региона. Тараклия остава център на българската общност в Южна Молдова.
Кабинетът на министрите цели оптимизиране на териториалното устройство. Документът предлага значително намаляване на броя на административните единици. В момента страната е разделена на 32 района. Проектът предвижда тяхното реорганизиране в десет по-големи административни структури. Тази промяна е част от стратегия за по-ефективно управление на публичните ресурси.
Демографските промени и икономическите предизвикателства налагат тези реформи. Населението на Молдова е малко над 2,4 милиона души според данните от 2024 г. Българската общност съставлява 1,6 процента от общия брой на населението. В Тараклийския район над 70 процента от жителите са с български произход. Властите признават необходимостта от запазване на тази уникална идентичност.
Ефективността на малките администрации е основен мотив за структурните промени. Правителствените данни показват наличието на 892 кметства в страната. От тях 776 обслужват населени места с по-малко от 3000 жители. Разходите за административен апарат в тези единици често достигат 30 на сто от бюджета. Това ограничава наличните средства за развитие на инфраструктурата.
Генералният секретар на Държавната канцелария Алексей Бузу коментира финансовите стимули за окрупняване.
Изслушахме кметовете и местните избраници. Кметствата, които се обединят, ще получат три пъти повече ресурси, за да могат да решават важни проблеми като свързването към водопровод и канализация
Правителството планира утрояване на ресурсите за развитие на обединените общини. Процесът на териториална консолидация вече е започнал на местно ниво. Около 310 местни съвета вече са одобрили решения за доброволно обединяване. За останалите администрации е предвидено нормативно сливане по силата на закон.
Минималният праг за функциониране на кметство е определен на 3000 жители. Алексей Бузу подчертава строгите изисквания за бъдещата функционалност на властите.
В резултат на консултациите стигнахме до решението, че за да бъде признато едно кметство за функционално, минималният праг на населението трябва да бъде 3000 жители. След реформата, след общите местни избори през 2027 година, в Молдова няма да остане нито едно кметство, което да управлява обществените дела на по-малко от 3000 граждани
Реформата променя изцяло и начина на регионално финансиране. Изпълнителната власт предлага нова формула за разпределение на трансферите. Данъкът върху доходите на физическите лица ще се разпределя според местоживеенето. Част от данъка върху добавената стойност ще зависи пряко от броя на населението. Тези мерки целят по-голяма финансова автономия на местните власти.
Кадровият дефицит остава сериозно предизвикателство пред местната власт. Над 80 на сто от малките кметства нямат специалисти по управление на проекти. Държавната канцелария стартира национална програма за специализирано обучение. Квалифицираните кадри са нужни за управление на 20 милиарда леи. Тези средства са част от плана за икономически растеж до 2028 година.
Гражданите ще получават административни услуги на принципа „едно гише“. В бившите кметства ще функционират единни центрове за държавни услуги. Това ще гарантира физически достъп до администрацията в по-малките села. В обединените населени места ще бъде въведена длъжността представител на кмета. Този служител ще консултира жителите и ще координира работата на местно ниво.
Законодателната база за новата структура трябва да бъде приета през октомври 2026 година. Преди това ще се проведат широки обществени консултации във всички региони. Българската общност в Тараклия изразява загриженост относно административните промени. Председателят на района Иван Паслар предлага закон за особен статут на региона.
Вицепрезидентът Илияна Йотова подкрепя запазването на териториалната цялост на Тараклийския район. Тя настоява за активен диалог с молдовските власти по темата. Трансформацията на Тараклийския държавен университет във филиал на Русенския университет е ключов фактор. Това спомага за икономическото съживяване и съхраняването на българската култура в Молдова.
