Такса достъп до ВиК: Защо коректните потребители ще плащат за кражбите, ако тя не бъде въведена
Въвеждането на такса достъп (неточно наричана такса водомер) предизвиква остри реакции, но цели да покрие фиксираните разходи за поддръжка на ВиК мрежата, които са постоянни, независимо от потреблението. Експерти предупреждават, че без този компонент цената на самата вода ще трябва да се вдигне, което ще принуди коректните потребители да плащат за загубите от течове, кражби и неплатени сметки. Регулаторът трябва да осигури прозрачност и да следи таксата да отразява единствено реалните инфраструктурни разходи.
Вода СНИМКА: Pixabay
Въвеждането на постоянен ценови компонент за достъп до водоснабдителната мрежа, известен неточно като „такса водомер“, предизвиква остра обществена реакция. Въпреки това, експертите твърдят, че тази такса е необходима стъпка към справедливото ценообразуване и устойчивостта на сектора. На 27 октомври 2025 г. Народното събрание прие на първо четене закон, който въвежда този модел, разделящ сметката на постоянен и променлив компонент.
Много хора реагират остро на идеята с въпроса защо трябва да плащат за услуга, която не използват активно. Макар че това звучи логично, реалността на ВиК системата е по-сложна. Дори когато кранчето не е пуснато, водоснабдителната система работи постоянно. Тази непрекъсната работа изисква поддръжка на помпи, пречиствателни станции, резервоари, лаборатории за контрол на качеството и денонощни аварийни екипи.
Тези разходи са постоянни (фиксирани) и не зависят от това колко вода е изразходвана. Таксата достъп покрива именно тези инфраструктурни разходи, които осигуряват услугата в готовност. Тя не представлява „наказание“, а начин всички свързани потребители да споделят минималната цена за поддържане на мрежата.
Без този постоянен компонент, ВиК операторът ще бъде принуден да повиши цената на самата вода (променливия компонент), за да компенсира фиксираните разходи. Това би довело до по-голяма несправедливост. В този случай коректните потребители ще плащат и за загубите от кражби, течове и неплатени сметки. Така таксата достъп има за цел да предотврати именно това повишаване на цената на водата за реално потребление.
Според примерни калкулации, които специалистите цитират, постоянният компонент може да бъде около 20% от общата сметка, докато останалите 80% остават за реално потребление. Специалисти от Българската асоциация по водите и експерти подчертават, че това е нов модел на ценообразуване, който отразява по-точно реалните разходи на операторите.
Необходим е строг контрол. Таксата достъп не е панацея, а всички компоненти на сметката трябва да бъдат обосновани, прозрачни и справедливи. Регулаторът трябва да следи таксата да отразява реалните инфраструктурни разходи, за да не се превръща тя в източник на скрито поскъпване. Важно е да се отбележи, че в райони, където водоснабдителната услуга не е непрекъсната, таксата за достъп няма да се начислява.
Ако обществото иска водоснабдителна мрежа, която работи денонощно и осигурява чиста вода по всяко време, трябва да приеме, че поддръжката струва пари, дори когато водата не се ползва. Проблемите в българския ВиК сектор, които са резултат от некомпетентно управление, остават отделна тема, която не е пряко свързана с необходимостта от този нов модел на ценообразуване.
