Тайните на София: Как „Мусман“ раздели града на артисти и работници
Планът „Мусман“ от 1937 г. разделя София на квартали за артисти и работници, предизвиквайки огромни протести. Въпреки съпротивата, части от него са реализирани след Втората световна война, оформяйки облика на столицата.
Иван Иванов и Адолф Мусман пред плана СНИМКА: Архив Адолф Мусман по време на работа, надвесен над макет на църква. СНИМКА: Архив Многохилядният митинг пред Градското казино СНИМКА: Архив Министърът на благоустройството Ст. Ганев подписва плана “Мусман”. СНИМКА: Архив Така трябвало да изглежда пространството около храм-паметника “Св. Александър Невски” според Мусман. СНИМКА: Архив
София от края на XIX и началото на XX век преживява стихиен растеж. Население приижда от цяла България, Македония и Беломорска Тракия. Строителството е хаотично, нарушават се всички разпоредби. Градът е наричан „Венеция на калта“ заради нерегулираното застрояване.
Първият опит за ред е на инж. Иржи Прошек през 1880 г. Неговият градоустройствен план поставя началото на радиалната структура. Той предвижда прави и перпендикулярни улици. Този план обаче не влиза в употреба заради спорове за собственост. До 1907 г. чуждестранни специалисти като Амедей, Колар и Бартел се опитват да преобразят столицата. Те обаче не успяват да се справят с хаоса.
Кметът Димитър Петков (1888-1893 г.) започва безкомпромисно да събаря стари сгради. Той прилага Прошековия план с упорство.
„Що не ми се обади по-рано бе, човек?“
– така отговарял кметът на жалбите за съборени къщи. Развитието на града продължава до 1934 г. Тогава София вече разполага с над 50 квартала. Спекулата със земя води до обособяването на 27 000 маломерни парцела. Местата за обществени сгради намаляват значително.
Кметът Иван Иванов и общинската управа обявяват конкурс за нов градоустройствен план. Участват известни европейски урбанисти. Сред тях са французите Анри Прост и Жан Роайе, както и германците Херман Янсен, Паул Бонац и Адолф Мусман. На 22 декември 1934 г. са отворени петте оферти. Конкурсът печели Адолф Мусман.
„предложил най-ниската тарифа“
– това е официалното обяснение. В действителност кметът Иванов и Мусман са ротарианци. Тази връзка повлиява решението.
Планът на Мусман е представен на 12 януари 1937 г. Той предвижда София да поеме 600 000 души. Гъстотата на населението трябва да достигне 200 души на хектар. Планът включва мащабно строителство и създаване на вътрешен ринг от улици. Това налага събаряне на сгради и отчуждаване на имоти. Софиянци реагират остро. Хиляди излизат на протести.
„По кой начин ще се заплаща отчуждаването на места и сгради?“
– пита архитект Л. Нейков. Протести обхващат кварталите „Иван Вазов“, „Лозенец“, „Хаджи Димитър“ и други. Българските архитекти определят плана като грандомански.
Въпреки протестите, на 12 април 1937 г. планът е одобрен. Общинарите създават Фонд за обезщетения. Квартали като „Бояна“, „Княжево“, „Красно село“ са включени в Столична голяма община. Планът Мусман остава нереализиран заради Втората световна война. Едва след 9 септември 1944 г. част от него е осъществена. Особено при изграждането на новия център на София през 50-те години.
Една от ключовите идеи на Мусман е социалният подбор при раздаването на жилища. В „Лозенец“ се заселват артисти, писатели и поети. Кварталът около Александровска болница е за лекари. „Хаджи Димитър“, „Надежда“ и „Подуяне“ са предимно за работници. Мусман определя „Лозенец“ като „украсата на града“. За него предвижда „по-грижливо застрояване“.
Планът предвижда вътрешен кръгов ринг от улици. Тунел „Дондуков“ – „Цар Освободител“ е оценен на 12 милиона лева. Улиците „Позитано“ и „Алабин“ трябва да се разширят. Архитектът проектира железопътни линии успоредно на трамвайните. Те свързват Централна гара и Подуяне. Предвижда се и гара на площад „Възраждане“.
Мусман предвижда 450 км шосета и булеварди. За „градински град“ той предлага три големи парка: „Западен“, „Южен“ и „Дървенишки“. „Зелен клин“ свързва стария град с Витоша. Той е продължение на Борисовата градина. Мусман предвижда и нов дворец за династията Сакскобургготски в „Слатина“. Тази идея е реализирана с изграждането на двореца на княгиня Евдокия.
Грандиозна идея е и национален стадион за 45 хиляди души. Пред него трябва да има огромен площад за 300 хиляди. Предвиден е и басейн, 10 пъти по-голям от олимпийски. Тези съоръжения са планирани в Борисовата градина. Въпреки критиките, къпалня „Мария Луиза“ е построена през 1939 г. Националният стадион е изграден през 1953 г.
Наскоро в София се проведоха дискусии и лекции. Те бяха посветени на градоустройствените планове от началото на XX век. Акцентът е върху социалния подбор при разпределението на жилища. Столичната община обсъжда дигитализиране на историческите планове. Те ще бъдат достъпни чрез ГИС-София. Това ще включва и плана Мусман. Обществените протести от 1937 г. срещу плана Мусман са били мощни. Критиките са насочени към отчуждаването на имоти и социалните последици. Приемането на плана е свързано с ротарианските връзки. Това предизвиква съмнения за фаворитизъм.
