Тайните на сеизмичната история: Петте най-страшни земетресения у нас и как цяла България прекарва две нощи на открито
Историческите данни сочат пет големи и опустошителни земетресения в България, като Крупнишкото от 1904 г. е най-силното, регистрирано в Европа за последните 150 години (M 7.8). Най-разрушителното е Чирпанското от 1928 г., когато премиерът Андрей Ляпчев обявява, че над 200 000 души остават без дом, а цяла България прекарва две нощи на открито от страх.
Католическата болница в Пловдив след земетресението. Мъжката гимназия във Велико Търново. Разчистване на останките на блока на комбинат “Свилоза” в Свищов.
България е регистрирала пет големи и опустошителни земетресения, причинени от пагубно разместване на земната кора. Любопитен факт е, че без едно от тях, всички са се случвали в събота или неделя, а две са съвпаднали с големи християнски празници. Днес сеизмолозите определят пет основни сеизмични зони с повишена активност: Крупнишката, Софийската, Маришката, Шабленската и Горнооряховската, които са източник на повечето силни трусове в страната.
Първото по хронология голямо събитие е Кресненското, наричано още и Крупнишко земетресение. То разтърсва страната на 4 април 1904 г., неделя, две минути преди 12 часа. Първият трус продължава минута и половина, последван от по-силен втори. Първоначално оценено от института на Спас Вацов между 6,9 и 7,2 по Рихтер, след допълнителни изследвания силата му е променена на 7,8 в района на Кресна. Крупнишкото земетресение от 1904 г. е най-силното регистрирано в България и Европа за последните 150 години. То предизвиква значителни промени в ландшафта, включително ново корито на река Струма. В епицентъра – село Крупник – почти всички къщи са разрушени, а в съседно Симитли жертвите са над 100. Разрушения има и в Горна Джумая (днес Благоевград), където са сринати над 100 къщи, казармата и болницата. Общият брой на жертвите в региона надхвърля 100 души, а трусът е усетен чак в Турция, Гърция и Румъния.
Само девет години по-късно, на 14 юни 1913 г., Черешова задушница, земетресение с епицентър в Горна Оряховица превръща региона в руини. В 11:30 часа три труса за двайсетина секунди сриват домове, фабрики и обществени сгради. В Търново са разрушени над 80% от сградите, включително средновековните църкви „Св. 40 мъченици“, „Св. Димитър Солунски“ и катедралата „Св. Успение Богородично“. Сериозно пострадват и сгради, строени от Колю Фичето, като Конака. Горна Оряховица е почти напълно разрушена с над 90 загинали и 200 ранени. Загиват и 25 ученички от девическата гимназия. Големи са пораженията и в Лясковец. След Горнооряховското земетресение, държавата не оказва финансова помощ, тъй като в бюджета няма пари – гласуван е 50-милионен заем за Военното министерство за назряващата Междусъюзническа война.
На 14 април 1928 г., Велика събота, Южна България е разтърсена от земетресение с магнитуд 7, определяно до днес като най-разрушителното в историята на страната. Трусовете продължават десет дни, като най-силните на 18 април събарят дори новопостроената шестетажна железобетонна сграда на Районната кооперативна банка в Чирпан. Министър-председателят Андрей Ляпчев, заедно с цар Борис III, посещават засегнатите райони – Чирпанско, Пловдивско, Хасковско и Старозагорско.
На заседанието на 24 април министър-председателят Андрей Ляпчев описва мащаба на нещастието:
“В моменти на такива големи нещастия излишни са думите, защото събитията, които ние преживяваме, говорят тъй силно, че само безчувственият има нужда да се хлопа на неговите чувства, а такъв няма никога и да разбере.”
Той съобщава шокиращи данни за броя на пострадалите и щетите в Пловдивска, Борисовградска, Чирпанска и Станимашка околии.
“Това население, което е лишено от възможността да се прибере в обитаеми къщи, е повече от 200 хиляди души.”
Повече от 200 000 души остават без обитаеми жилища след земетресението, а страхът е толкова голям, че хората от съседните околии също не смеят да влязат в домовете си. Ляпчев подчертава, че почти цяла България прекарва нощите на 18 и 19 април 1928 г. на открито.
“Изчисления на материалните загуби аз няма да ви дам, защото те не могат да бъдат точни, но във всеки случай от това, което се има тука в кръгли числа, няма да преувелича, ако кажа че те надминават 2 милиарда и 500 милиона лева.”
Материалните загуби са оценени на над 2 милиарда и 500 милиона лева.
В по-новата история България преживява две силни земетресения с човешки жертви. На 4 март 1977 г. трусът с епицентър във Вранча (Румъния) е най-силен в Свищов, където са разрушени близо 360 жилищни сгради, а жертвите са над 100. Второто събитие е Стражишкото земетресение на 7 декември 1986 г., неделя, при което загиват 3-ма души, 80 са ранени, а 15 000 къщи са напълно или частично разрушени. За преодоляване на щетите държавата отпуска 1 милиард лева, но по-късно се появяват обвинения за присвояване на средства. Към днешна дата няма съобщения за нови силни земетресения или свързани събития в България.
