Тайните на кухнята на Желеви: Как ДС е подслушвала дисидентите чрез крака на масата

Историята на българския преход често се свързва с големи площади и шумни митинги, но истинското дисидентство се ражда в тишината на една малка кухня на улица „Чавдар войвода“ №7. Домът на д-р Желю Желев се превръща в епицентър на съпротивата срещу тоталитарния режим, където интелектуалци кроят планове за демократично бъдеще под зоркия поглед на Държавна сигурност. Легендарната кухня, в която се лее вино от Грозден и се обсъждат политически декларации, крие тайни, които излизат наяве години по-късно.

Един от най-любопитните анекдоти от това време включва черния котарак на семейството – Кушо. По време на телефонен разговор през лятото на 1989 г. Велислава Дърева пита Желев как е „проф. Кушев“. Желев отговаря, че той си почива на дивана. По-късно ДС привиква Дърева на разпит, за да разбере кой е този мистериозен модернист „проф. Кушев“. Този епизод категорично потвърждава, че домът се подслушва активно. За да се предпазят, присъстващите в кухнята винаги пускали чешмата да тече и радиото да свири силно, вярвайки, че шумът ще попречи на записите.

Истината обаче се оказва по-технологична. Димитър Иванов, последният шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС, разкрива на Желев след години, че „бръмбарът“ е бил скрит в крака на кухненската маса. Докато дисидентите са се опитвали да надхитрят системата с течаща вода, микрофоните са записвали всяка тяхна дума директно от центъра на стаята. Въпреки това, именно в тази обстановка се ражда духът на промяната, довел до събитията от 10 ноември.

Денят на падането на Тодор Живков заварва Желев в същата тази кухня. Велислава Дърева си спомня момента, в който той влетява в стаята с новината:

Честно! Живков падна!

Реакцията на тъщата на Желев, баба Танче, остава в историята като първата народна „рецензия“ на събитието. Когато разбира, че Живков е паднал от власт, а не физически, тя въздъхва с облекчение:

Оу, аз реших, че е паднал и се е пребил. То от власт не е страшно…

Пътят на Желев от нелегалната квартира до „Дондуков“ 2 е белязан от скромност. Преди да стане държавен глава, той прекарва години в изгнание в село Грозден заради критика към ленинското определение за материята. Въпреки че е първият демократично избран президент, той напуска властта така, както влиза в нея – като безсребърник. Неговото управление поставя основите на международното признание на България, като се отбелязват важни годишнини като 35 години от първата среща между действащ български и американски президент.

Изборът му на 1 август 1990 г. е драматичен. След като Петър Дертлиев се оказва неизбираем, Желев поема отговорността, поставяйки началото на нова ера. Първият му указ е за отмяна на софийското жителство – символ на свободата на движение, която самият той е губил в миналото. Днес историята на неговата кухня напомня, че големите промени често започват от малки, задимени стаи, където смелостта е по-силна от страха от подслушване.