Тайните на ‘хартиения тигър’: Защо Тръмп цитира Мао срещу Русия и какво крие стратегията му?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обърна рязко реториката си спрямо Москва, наричайки Русия ‘хартиен тигър’. Този ход предизвика незабавна реакция от Кремъл, като говорителят Дмитрий Песков подчерта, че Русия е мечка, а не тигър, още по-малко хартиен. Всъщност изразът, използван от Тръмп, има дълбоки исторически корени и е дело на Мао Дзедун.

‘Хартиен тигър’ е метафора от китайския език, най-близкият ѝ еквивалент е ‘Колос на глинени нозе’. Тя означава нещо, което изглежда внушително и заплашително, но всъщност е безобидно, слабо и неспособно на реални действия. Макар да се появява в класическата китайска литература от XIV век, изразът става широко известен през XX век благодарение на Мао Дзедун. Той го използва за първи път през август 1946 г. в интервю с американската журналистка Анна Луиза Стронг по време на китайската гражданска война. Целта на Мао е била да повдигне бойния дух на войските си, като заяви: ‘Всички реакционери са хартиени тигри. На пръв поглед изглеждат страшни, но всъщност не са толкова силни… А ние ще победим.’ Оттогава ‘хартиеният тигър’ навлиза в международния политически лексикон.

Реториката на Тръмп с ‘хартиен тигър’ е била посрещната с редица анализи, вариращи от пълна подкрепа за Украйна до пълно отдръпване на САЩ от конфликта. В крайна сметка обаче, според висши служители на Белия дом, цитирани от ‘Вашингтон Пост’, острата реторика на Доналд Тръмп по отношение на Русия е ‘преговорна тактика’, насочена към оказване на натиск върху Кремъл.

Тази тактика е знак за разочарованието на Тръмп от Владимир Путин. Въпреки това, президентът не е дал сигнал за сериозна промяна в политиката на САЩ към Киев по време на срещата си с Володимир Зеленски в ООН. Тръмп отдавна е застъпвал тезата, че Украйна ще трябва да отстъпи част от територията си за мир. Затова изявлението му, че Киев може да ‘върне цяла Украйна в първоначалния ѝ вид’ с подкрепа, бе забележително отклонение, бързо последвано от държавния секретар Марко Рубио, който заяви, че войната ще приключи на масата за преговори, а не на бойното поле, което е потвърждение на актуалната политика на САЩ.

Високопоставени служители от Белия дом твърдят, че действията на американския президент са водени от въпроса ‘Как можем да сключим сделка?’. Тръмп е ‘много разочарован от Путин’ и изпраща ‘много силен сигнал’. Един служител отбелязва: ‘Русия е огромна страна с огромна икономика, те имат военна икономика, а Украйна все още е в състояние да се защитава след четири години.’ Друг добавя, че ‘му е дошло до гуша от Путин’, и че Тръмп все още обмисля възможността за санкции срещу Русия.

Тръмп демонстрира склонност да преминава от остра реторика спрямо Украйна към остра реторика спрямо Русия, в зависимост от това коя страна, според него, трябва да бъде убедена за улесняване на преговорите. В резултат на това и двете страни се съгласяват да си сътрудничат с Тръмп, въпреки че това все още не е довело до мир. Изявлението на Тръмп, че ‘с времето, търпението и финансовата подкрепа на Европа и, в частност, на НАТО, първоначалните граници, от които започна тази война, са напълно възможни’, е рязко отклонение както от собствената му позиция, така и от оценките на разузнаването на САЩ, които сочат, че Украйна трудно ще си върне цялата си територия.

Последните анализи от септември 2025 г. разширяват разбирането ни за тази реторика. Експерти като Джон Миършаймър твърдят, че стратегията на Тръмп е по-сложна – тя цели да засили позициите на САЩ, да даде повече пространство на Русия, за да намали нейната зависимост от Китай, и да балансира отношенията между тези три велики сили. Използването на израза от Тръмп е част от по-широка геополитическа стратегия, а не просто критика на Русия поради конфликта в Украйна. Тя е замислена да задържи Русия като относително слаба (хартиен тигър), но без да я подценява напълно. Европейските лидери приветстват засилването на натиска на Тръмп върху Русия, въпреки че признават известна несигурност относно това колко дълго той ще се придържа към този тон.

Тази многопластова стратегия подчертава как Тръмп използва изрази с историческа тежест, за да комуникира сложни политически послания и да манипулира геополитическия баланс.