Таймер за триене на съобщенията блокира разследването на шестте убийства край Петрохан

Едно изтрито съобщение по случая с шестте трупа на хижа „Петрохан“ и край връх Околчица промени хода на разследването. Този акт отново постави на дневен ред темата за защитата на личната комуникация в дигиталната ера.

На 1 февруари около 20:00 часа Деян Илиев получава кратко съобщение в приложението Viber. Подателят е Ивайло Калушев.

“Сбогом, приятелю! Ние много се уморихме и повече нямаме сили”

Илиев разказва за това съобщение пред разследващите изцяло по свои спомени. Текстът вече е бил изтрит автоматично. Причината е таймер за автоматично изчезване на съобщенията, настроен на едва 30 секунди. Тази функция е налична в повечето съвременни приложения за комуникация. Тя се оказва непреодолимо препятствие за българските криминалисти.

Деян Илиев отказва да предостави паролата за своя iPhone. Законът не го задължава да съдейства по този начин. Телефонът му е иззет за експертиза в Националния институт по криминалистика. Въпреки наличието на нов софтуер за отваряне на устройства с iOS и Android, опитите остават неуспешни. Поради тази причина Окръжната прокуратура в София потърси помощ от Европол и американските служби.

Разследването разкрива любопитни подробности за профила на основните действащи лица. Проучванията показват, че бащите на Деян Илиев и Ивайло Калушев са били колеги в структурите на Държавна сигурност. Тази връзка предизвика сериозни съмнения за конфликт на интереси и скрити зависимости. Самият Ивайло Калушев е бил експерт по пещери с изключителни компютърни умения. Той е владеел техники за хакване, криптиране и сложна защита на данни.

Калушев е използвал платената версия на Viber и е активирал таймери за триене в WhatsApp, Signal и Telegram. Тези настройки затрудняват софтуерите за възстановяване на данни дори при физически достъп до апарата. В случая край Околчица се предполага, че Калушев е застрелял Александър Макулев и Николай Златков с револвер „Колт“. При огледа на хижа „Петрохан“ е установено, че Ивайло Иванов се е самоубил с два изстрела.

Междувременно стана ясно, че ключовият свидетел Деян Илиев е напуснал България. Той е заминал в компанията на „мексиканка“, въпреки че е бил разпитван неколкократно. Преди трагедията Илиев е забелязал мъже с АТВ в кръчма и е предупредил Калушев за тях. Разследващите са претърсили и дома на Калушев в опит да открият нови доказателства.

Методите на специализираните служби за разбиване на пароли често разчитат на „груба сила“. Те първо проверяват за некриптирани данни като имена на домашни Wi-Fi мрежи. Често се изпробват лесни комбинации като рождени дати или последователни цифри. Сложната парола на мобилното устройство може да отнеме години за разбиване от страна на разследващите органи. Дори при отключване, изчезващите съобщения оставят само следи за проведена комуникация, но не и нейното съдържание.

Случаят с телефона на Илиев не е единствен. В САЩ вече е изпратен и iPhone на Алексей Петров. България поиска официално съдействие от ФБР за неговото отключване. Компанията Apple обаче традиционно отказва да създава инструменти за заобикаляне на защитата. Тим Кук подчертава, че това би застрашило сигурността на милиони потребители по света. Подобни казуси напомнят за международния мащаб на технологичните престъпления, описани в статията Българите в шпионажа на Марсалек: агенти или полезни идиоти.

В компанията на Алексей Петров са работили изявени експерти по киберсигурност. Сред тях са Явор Колев и Кристиян Бойков, известен с хакерската атака срещу НАП. Тяхната експертиза вероятно е помогнала за максималната защита на информацията в устройствата на Петров. Всички съвременни смартфони с Android 16 и нагоре са значително по-трудни за нерегламентиран достъп. Експертите съветват потребителите да използват уникални и сложни пароли, които не съвпадат с тези на домашния им интернет.