Т. С. Елиът: Философията, 32 години брак с психично болна съпруга и пророчеството за света
Томас Стърнз Елиът, Нобелов лауреат и ключова фигура в модернизма, прекарва 32 мъчителни години в брак със съпругата си Вивиан Хай-Ууд, която страда от психично заболяване. Неговото творчество, дълбоко повлияно от философията, отправя пророчески предупреждения към човечеството, най-вече в поемата „Кухите хора“. Детската му книга „Книга на Стария Опосум за Практичните Котки“ вдъхновява един от най-известните мюзикъли в света – „Котките“.
Животът и творчеството на англо-американския поет, драматург и литературен критик Томас Стърнз Елиът (1888 – 1962) продължават да вълнуват читателите и критиците. Носителят на Нобелова награда за литература от 1948 г. е поет на английския език, който разглежда Европа като единно духовно пространство.
Публикуваната статия на Еми Мариянска разглежда задълбочено философския принос на Елиът, наред с драмата в личния му живот, включително неговия 32-годишен брак с психично болна жена. Основното образование на Елиът е философията. Тази дълбока връзка с мъдростта прозира както в творчеството му, така и в публичните му речи.
Бракът, който поетът пази в тайна
Томас Стърнз Елиът е роден в богато и влиятелно семейство в Сейнт Луис, Мисури. Завършва американския Харвард и френската Сорбона, преди да се премести в Англия през 1914 г., където приема британско гражданство и става член на англиканската църква. През 1915 г. се жени за светската красавица Вивиан Хай-Ууд. Въпреки че поетът е влюбен, двамата живеят в брак 32 мъчителни години, защото Вивиан страда от психично заболяване.
Състоянието на Вивиан налага постоянно лечение в различни клиники. Това е и главната причина Елиът да пази личния си живот от публичност. През 1932 г. той се разделя със съпругата си, когато заминава за Харвард като преподавател. След завръщането си през 1933 г. урежда развода им. Вивиан е настанена в психиатрична клиника и остава там до смъртта си през 1947 г., като Елиът не я посещава нито веднъж.
Десет години след смъртта ѝ, на 10 януари 1957 г., 68-годишният Елиът се жени тайно за 30-годишната Есме Валери Флетчър, която е негова секретарка в издателството „Faber and Faber“, където той работи цели 40 години. От двата си брака поетът няма наследници.
Поезията като пророчество
Творби като „Пустата земя“ (1922) и „Четири квартета“ (1936-1942) се считат за едни от най-великите постижения на модернизма от XX век. „Пустата земя“ се превръща в крайъгълен камък за модернистичната поезия, а „Четири квартета“ са философски и мистични поеми за времето и безкрайността.
Три години по-късно, през 1925 г., излиза поемата „Кухите хора“, писана в атмосферата на следвоенна Европа. Тя е предупреждение към човечеството за изчезващата духовност и опасността от леност и летаргия. Заключителните стихове на поемата са сред най-цитираните в цялото творчество на Елиът:
„По тоя път светът завършва не с взрив, а с хленч.“
Елиът не оставя голямо наследство по брой творби, но те са наситени с философска мъдрост и дълбочина. Той често обвързва тематиката на творчеството си с личния си живот, както и с мястото, където живее.
Поетът доказва своето честно отношение към думите и хората в речта си при получаването на Нобеловата награда за литература:
„Трябва да призная, че аз работя с думи, но думите са извън моята команда. И сега съм раздвоен, защото да изповядвам по такъв начин собствената си неспособност да работя с думите би било неуважение към Академията, а ако пъ хваля Академията за нейния избор, може да се възприеме, че хваля себе си.“
— Томас Стърнз Елиът, Реч при Нобелова награда
Наследството от „Практичните котки“
Освен с философската си поезия, Елиът остава в историята и благодарение на детската си книга „Книга на Стария Опосум за Практичните Котки“, издадена през 1930 г. Шестнадесет години след смъртта му, през 1981 г., по тази книга се ражда мюзикълът „Котките“ на Ендрю Лойд Уебър, който става най-играният мюзикъл в света. Както отбелязва един критик, мюзикълът „добавя безсмъртие към безсмъртието на поета“.
Признанието към Елиът продължава и след смъртта му. През 1993 г. британското Общество на поетическата книга учредява награда на негово име, считана за най-желаната поетична награда в света. Тя се присъжда всяка година за най-добър сборник с нови стихотворения, публикуван във Великобритания и Ирландия, и е с голям награден фонд от 15 хиляди фунта стерлинги.
Поетът, който сам описва религиозните си възгледи шеговито като „католик с пуритански темперамент“ , умира от емфизема на 4 януари 1965 г. в Лондон. На възпоменателната му плоча в църквата „Сейнт Майкъл“ в Съмърсет е изписан стих от поемата му „Ийст Коукър“:
„В моето начало е моят край, в моя край е моето начало“
Елиът ни оставя малко на брой творби, но те представляват цяла вселена, наситена с чувственост и провокация за размисъл. Както самият поет казва:
„Човечеството не може много-много да понася реалността.“
