Свилен от ‘Остава’ за сложните отношения с баща си и спасителната роля на музиката

Фронтменът на група ‘Остава’, Свилен Ноев, направи откровени разкрития за детството си, връзката с баща си и ролята на музиката в живота му в интервю за Мон Дьо пред Нова ТВ. Певецът сподели, че животът с баща му не е бил лек, описвайки конфликтни отношения, формирали го като личност.

„Най-голямото „благодаря“ за 50 години дължа на майка ми. Тя направи така, че да поема моя си път. С баща ми имахме много тежки различия“, разказа Ноев. Той сподели, че като дете е смятал, че баща му се прибира от работа единствено за да му се кара. Сега, когато баща му страда от деменция, Свилен признава, че не изпитва тъга. „Просто ми навреди като бях тийнейджър и после изчезна“, сподели той. Музикантът си спомня думи като „една машина за лайна“, с които баща му го е наричал, както и редки случаи на физическо насилие. „Той е ниско интелигентен човек според мен. Мисля, че е малтретиран и той в детството. Това, че станах артист го побъркваше“, допълни Свилен, подчертавайки, че през последните години не са си говорили много. Последният им контакт е бил, когато Свилен го е посъветвал да си пие лекарствата, а баща му го е погледнал, сякаш „гледа въздух“.

Майката на Свилен оказва ключова роля в живота му, като го изпраща в техникум в Правец, откъсвайки го от напрегнатата домашна среда. Тази промяна се оказва решаваща за неговото развитие и формиране като артист. По-късно, музиката се превръща в негово спасение и начин за изразяване на емоции, особено след като губи гласа си за няколко месеца поради здравословен проблем.

Днес, на 50 години, Свилен Ноев вече няма илюзии и гледа напред. Той използва татуировките като форма на себеизразяване и иска да вдъхновява хората да бъдат по-интелигентни. Музикантът изразява неприязън към хора, които не уважават себе си и изкуството, насърчавайки стойностното поведение и отношение към културата. Той е благодарен на майка си за подкрепата и възможността да следва своя път, въпреки трудностите, които е преживял с баща си. Израстването му е белязано от тези сложни взаимоотношения, но именно те го карат да търси утеха и изява в изкуството, което днес е негова същност.