Светът не става по-зелен: Защо Европа губи своята индустриална мощ
Европейската индустрия е застрашена от колапс поради високи цени на енергията и CO2 квоти. Над 200 000 работни места са изгубени, а производствата масово напускат ЕС.
“Зелената сделка”, лансирана от ЕК, предвижда до 2050 г. европейската икономика да се превърне в такава с нулеви въглеродни емисии.
Европейският съюз е изправен пред критичен момент, в който стремежът към екологична устойчивост влиза в пряк сблъсък с икономическото оцеляване. Без силна индустрия няма да има нито зелен преход, нито стратегическа независимост. Енергоинтензивните сектори в ЕС, чиято стойност се оценява на 1,5 трилиона евро, в момента се намират на ръба на оцеляването. Данните са тревожни: енергията е два пъти по-скъпа спрямо 2020 г., а цените на въглеродните емисии са скочили четворно.
Светът се дели на блокове и индустрията става въпрос на национална сигурност. Без металургия, химия и добив сме уязвими, защото веригите на доставки могат да се използват като оръжие.
Резултатът от това напрежение е драстичен спад на производството с 40% в определени сектори и загубата на 200 000 работни места през 2025 г. Процесът на деиндустриализация се ускорява, като гиганти като Volkswagen планират съкращения на над 35 000 служители, а BASF и ArcelorMittal пренасочват инвестициите си към Китай или спират мощности в Европа. В тази сложна ситуация индустрията показа своя план за декарбонизация, настоявайки за реално партньорство с държавата.
Геополитическата картина през 2026 г. се влошава от енергиен стрес, предизвикан от аномални зимни студове. Газовите хранилища в Европа са запълнени едва на 83%, което е под критичния праг от 90%. Това води до ново поскъпване на ресурсите, докато държавният дълг на ЕС се очаква да достигне 83,8% от БВП. Високите разходи изтласкват производствата извън пределите на съюза, което доказва, че темпото на Зелената сделка е твърде агресивно за реалната икономика.
Зелената сделка е важна, но темпото беше твърде бързо. Високите разходи изтласкват производствата ни извън ЕС. Така светът не става по-зелен. Ние ставаме по-слаби.
За да запазят своя суверенитет, България и Европа трябва да преминат към декарбонизация с индустриална логика и конкурентни цени на енергията. Прогнозите за стагфлация през 2026 г. с инфлация до 5% изискват решителни действия за защита на местните производители. Само чрез способността сами да създаваме материалите на бъдещето, можем да гарантираме сигурността на континента.
