Сусана Малкора: Предразсъдъци спират жените по пътя към лидерския пост в ООН

Близо осем десетилетия след създаването на Организацията на обединените нации, най-високият пост в структурата остава недостъпен за жени. В навечерието на изборите за нов генерален секретар през 2026 г., темата за „стъкления таван“ отново провокира международната общност. Бившият външен министър на Аржентина Сусана Малкора подчертава, че проблемът не е в липсата на подготовка, а в дълбоко вкоренени предразсъдъци при оценката на лидерските качества.

В ексклузивно интервю Малкора споделя, че жените в дипломацията често са обект на противоречиви критики. Според нея изборът на жена би възстановил доверието в многостранната система, което в момента е сериозно разклатено.

Все още има пространства, които са много затворени и където, дори това да не се казва открито, жените срещат предизвикателства – дали ни смятат за твърде меки, или твърде силни, или заради начина, по който говорим – винаги се намира някаква причина. Напоследък много се говори и за заслуги, за идеята, че всичко трябва да се основава на меритокрация. И ние казваме: да, приемаме, че всеки, който поема отговорността на генерален секретар, има нужните качества за това. Приемаме, че така е било и през последните 80 години. Убедена съм, че ако това не се случи, причината няма да е липсата на жени кандидати. Смятам, че Съветът за сигурност и най-вече петте постоянни членки ще разполагат с широк набор от възможности.

Малкора има солиден опит в системата на световната организация. Преди да бъде официално издигната от Аржентина за кандидат през 2016 г., тя заемаше ключовия пост на заместник-генерален секретар по полевата подкрепа по времето на Пан Ги Мун. Този опит ѝ дава уникален поглед върху вътрешните механизми на организацията и влиянието на политическите вета в Съвета за сигурност.

Основното предизвикателство пред промяната остава правото на вето на петте постоянни членки на Съвета за сигурност. Именно те държат ключа към номинацията, която по-късно се гласува от Общото събрание.

Това е момент, белязан от липса на доверие и надежда в системата и в Организацията на обединените нации. Вярвам, че идването на жена на този пост би дало на много хора – особено на младите жени – различно усещане за това какво е възможно. А усещането за възможното е изключително важно във време, когато всичко изглежда трудно или невъзможно. Постигането на това би било много значимо и е от съществено значение държавите членки на ООН – и най-вече членовете на Съвета за сигурност, особено постоянните – да го осъзнаят и оценят.

Към момента няколко високопоставени дами вече са заявили своите кандидатури за изборите през 2026 г. Успехът им ще зависи от способността на великите сили да преодолеят политическите различия в името на символичната и функционална промяна в ООН.