Структурна криза: Дупката в пенсионния фонд скочи 20 пъти за 25 години и достигна 13,1 млрд. лв.
Дефицитът на пенсионния фонд, известен като „дупката в НОИ“, е нараснал над 20 пъти за 25 години, достигайки 13,1 млрд. лв. през 2024 г. През последните две години недостигът отново надхвърля 60% от общите разходи на фонда, а като дял от БВП вече е над 6,4%. Предложеното увеличение на осигуровките покрива едва 10% от дефицита, което подчертава необходимостта от дълбоки структурни реформи, целящи повишаване на производителността и намаляване на сивата икономика.
Пенсионерите у нас са малко над 2,05 млн. Снимка: Георги Кюрпанов-Генк
В навечерието на бюджетната процедура финансирането на осигурителния институт остава централна тема. Правителството търси начини да запълни бюджета, без да увеличава дефицита и дълга. Анализът на динамиката на пенсионния дефицит, популярен като „дупката в НОИ“, показва задълбочаване на структурния проблем.
Дефицитът представлява разликата между приходите от пенсионни осигуровки и общите разходи за пенсии. Тази разлика се покрива директно чрез трансфер от държавния бюджет. Историческото сравнение демонстрира лавинообразен ръст. За 25 години дефицитът е нараснал над 20 пъти, достигайки 13,1 млрд. лв. през 2024 г. За сравнение, през 2023 г. той е бил 11,6 млрд. лв., а през 2022 г. – 9 млрд. лв. В началото на хилядолетието недостигът е възлизал на едва 400 млн. лв.
Разглеждането на недостига като дял от общите разходи на фонд „Пенсии“ дава по-ясна картина на проблема. В началото на века той е бил под 20% (2000–2001 г.), но рязко нараства до 61% през 2010 г., повлиян от влошаването на пазара на труда след финансовата криза и демографските тенденции. След като през 2019 г. дефицитът пада до 48% (благодарение на високата заетост и изсветляването на икономиката), той отново преминава критичния праг. През 2023-2024 г. недостигът отново надхвърля 60% от общите разходи на фонд „Пенсии“, въпреки наглед нормалното състояние на националната икономика и рекордно високите нива на заетост.
Друг алтернативен поглед е делът на дефицита в брутния вътрешен продукт (БВП). За последните 25 години това увеличение е петкратно. Докато през 2000 г. недостигът е съответствал на 1,4% от БВП, то днес като дял от националната икономика дефицитът вече надхвърля 6,4% от БВП. Големият скок се случва през първото десетилетие, но извънредното нарастване през 2022 г. го тласка над 6%.
Предвид нарастващата продължителност на живота и увеличаващия се брой пенсионери спрямо работещото население, експертите не очакват спад в средносрочен план. Това подчертава, че традиционните мерки имат ограничен ефект. Например, плавното увеличение на пенсионните осигуровки, заложено в средносрочната рамка, или премахването на максималния осигурителен доход, ще има само козметичен резултат. Предложеното увеличение на осигуровките с 3 пр.п. може да донесе малко над 1 млрд. лв., което покрива едва около 10% от текущия дефицит.
Този структурният проблем изисква дългосрочни цели. Основен фокус трябва да бъде повишаването на инвестициите в дейности с висока производителност, което да доведе до по-високи доходи, както и свиване на недекларираната заетост. Задълбочаването на структурния проблем в пенсионната система налага и спешна реформа, която да облекчи натиска върху общественото осигуряване.
В тази посока се наблюдава значително натрупване на средства в допълнителните пенсионни схеми. Към края на първото полугодие на 2025 г. активите на частните пенсионни фондове в България вече надхвърлят 28 млрд. лева, което показва растяща тенденция към изместване на фокуса към лични спестовни и инвестиционни сметки.
