Структурен дефицит и нови данъци: Финансови анализатори с остри критики към Бюджет 2026
Финансови анализатори разкритикуваха проектобюджет 2026, прогнозирайки бъдещи данъчни увеличения заради структурно големия бюджетен дефицит и несъразмерния ръст на разходите. За първи път правителството ще бъде задължено да се съобрази с критиките на Фискалния съвет, чийто доклад се очаква да бъде изпратен до Брюксел до края на седмицата.
Параметрите, заложени в проектобюджет 2026, предизвикват сериозни критики от финансовите анализатори, които прогнозират нови вдигания на данъците в следващите години. Експерти от финансовия форум на Инвестор алармираха за структурни проблеми и липса на антиинфлационна политика.
Основният натиск върху управляващите идва от Фискалния съвет, който вече изрази своите сериозни критики. До края на тази седмица (11 ноември 2025 г.) Съветът трябва да завърши своя доклад и да го изпрати директно до Брюксел. За първи път българското правителство ще трябва да се съобразява с препоръките на Фискалния съвет или да предостави детайлно обяснение защо не ги приема. Този принцип вече е задължителен за България след присъединяването към еврозоната.
„Правителството ще бъде задължено или да направи корекция спрямо нашите препоръки или да обясни подробно защо не приема тези препоръки и не е съгласно“
— Любомир Дацов, член на Фискалния съвет
Любомир Дацов посочи, че липсата на ясна рамка и политики е основният проблем. Той подчерта, че цялата логика на предлагания бюджет е насочена в различна посока от необходимата, особено предвид факта, че икономиката „прегрява леко“ и е нужна антиинфлационна политика.
Критиките се фокусират върху прекомерното увеличаване на разходната част. Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ, изтъкна, че това е втора поредна година на значително увеличение на разходите, което не може да бъде покрито от приходите. Ръстът на разходите в проектобюджета е близо 15%, докато номиналният растеж на икономиката се очаква да бъде 6.4%. Този дисбаланс води до чувствително увеличаване на публичния дълг и отваряне на структурно голям бюджетен дефицит.
„Втора поредна година на значително увеличение на разходната страна на бюджета, което трудно може да бъде покрито с приходната страна. Това отваря структурно голям бюджетен дефицит, който ще притисне правителствата, може би не това, сега към този момент, но в следващите години, за чувствително повишаване на данъчната тежест. Ние виждаме значително увеличение на публичния дълг, което е резултат от амбицията за харчене.“
— Лъчезар Богданов, гл. икономист в ИПИ
Експертите предупреждават, че високата разходна амбиция неизбежно води до повишаване на данъчната тежест. Министерството на финансите вече предлага конкретни мерки, които включват вдигане на осигуровките, увеличаване на максималния осигурителен доход и удвояване на данък дивидент. Допълнително е предложено увеличение на вноската за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта. Анализът на Съюза за стопанска инициатива показва, че фактическият дял на преразпределението достига 47.2% от БВП, ниво, което според емпиричните изследвания не позволява устойчив икономически растеж. Анализаторите прогнозират, че в дългосрочен план ще има нови вдигания на данъците заради структурно големия бюджетен дефицит.
„В дългосрочен план в следващите 4 години, ако се запази тази тенденция и не бъде овладян този процес, а в момента няма политики на масата, които да бъдат обсъждани в тази посока, това няма да е първото вдигане на данъците, което е в момента, за съжаление. Ако се случи дори една малка криза – какво се случва с нашия бюджет, ние нямаме никаква гъвкавост“
— Любомир Дацов, член на Фискалния съвет
Отделно притеснение буди фактът, че ДАТО получава 20% увеличение към вече увеличените със 70% заплати през март 2025 г., което подчертава липсата на гъвкавост и сериозния ръст на разходите. Финансистът Камен Колчев оцени бюджета като лош за бизнеса, тъй като е насочен към вътрешно и инфлационно потребление, „раздаване на пари, които ще бъдат събрани с дълг, емитиране на нов дълг, а не като работа на икономиката“.
Проектобюджетът предизвика и силна политическа реакция. От ДСБ обвиниха управляващите в непублични механизми на управление, корупционна мотивация и фискален риск. Синдикатите също изразиха недоволство. КНСБ нарече бюджета „бюджетът на безхаберието към работещите“ и съвместно с КТ „Подкрепа“ организира протестна акция в петък, 14 ноември 2025 г. Предвижда се вдигане на осигуровките, удвояване на данък дивидент и увеличаване на максималния осигурителен доход.
На фона на всички критики, банкерът Величка Христова отбеляза, че присъединяването към еврозоната остава позитивен знак за инвеститорите, тъй като премахва валутния риск и дава достъп до капиталовите пазари в чужбина. Въпреки това, експертите призоваха да не се допуска прекалено отпускане на фискалната дисциплина, за да не бъде сполетян страната от „румънския сценарий“. КНСБ и КТ „Подкрепа“ организират протестна акция срещу Бюджет 2026 на 14 ноември 2025 г.
