Строителство в коритата на реките: Експерти апелират за Общи устройствени планове, Брюксел настоява от години
Въпреки че издаването на разрешителни за строеж е силно регламентирано, експерти твърдят, че дупка в закона позволява легално строителство в коритата на реките. Основен проблем е липсата на Общи подробни устройствени планове и неточното отразяване на реките в кадастъра. Специалистите настояват за въвеждане на ОПУП, поддръжка на деретата и системи за ранно предупреждение, за да се избегнат бъдещи наводнения.
„Дупка в законодателството“ позволява напълно законно строителство в коритата на реките, което води до стотици такива случаи в цялата страна. Според експерти, основният проблем е практиката да се работи на парче за конкретен имот. Експертите настоятелно апелират към държавата да предприеме бързи мерки за създаване на Общи подробни устройствени планове (ОПУП), което е изискване, за което Брюксел настоява от години.
Стотици места в България страдат от строителство – законно, полузаконно или изцяло незаконно – което е превзело естествения път за оттичане на водата. Инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи, обяснява, че процесът по издаване на разрешение за строеж е строго регламентиран административен акт, изискващ пълна проектна документация и улична регулация, но съществуващият закон допуска пропуски.
Един от основните фактори, допринасящи за проблема, е неправилното отразяване на водните пътища в кадастралните регистри. Реките на много места не фигурират в кадастъра като реки, което според Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ често е направено с нарочна цел – да се разреши строителство, сеч или изграждане на ВЕЦ-ове.
„Има страшно много такива места, може би основният проблем е, че реките на много места не са отразени в кадастъра като реки. Там на Елените е отразено, вижда се как идва река, стига до един подковообразен хотел, там си е терен за строителство и надолу продължава пак река.“
— Димитър Куманов, сдружение ‘Балканка’
Според инж. Шопов е налице и друго „безумие“: случаи, в които държавата чрез поземлени комисии е реституирала имоти, които се намират в самото корито на река. Разглеждането на един имот извън общата териториална картина, или „на парче“, позволява на предприемачите да спестят важни проверки и подписи. Законът позволява изготвянето на Подробен устройствен план (ПУП) за отделен парцел, което прескача необходимостта от цялостно хидрогеоложко проучване.
„Законът го позволява за едно парцелче, за едно имотче да направиш ПУП, трябва единствено да се допускат Общи устройствени планове, които обхващат цялата територия, защото тогава има хидрогеолог, който прави именно това проучване.“
— Инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи
Експертите предупреждават, че последиците от такова строителство могат да бъдат катастрофални. Като пример се посочва наводнението в София през 1983 година, което е имало три човешки жертви. Тогава подлезите на НДК се напълнят с вода.
„И по-възрастните хора си спомнят, че говореха че една от причините за заводняването на подлезите е именно вкарването на Перловската река под земята в тръба. В този ред на мисли НДК също е незаконно, защото е над Перловската река. Разбирате ли, всичко е въпрос на инженерен баланс, на вземане на норма при какво водно количество града може да поеме водата и на някакъв баланс – т.е. трябва да го има НДК, но не трябва и да се наводняваме.“
— Инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи
Инженер Шопов подчертава, че всичко е въпрос на инженерен баланс и норми за водното количество, което градът може да поеме. Ако държавата не се е погрижила за държавната собственост и не е осигурила гаранции срещу природни бедствия, инвеститорите и собствениците на засегнати имоти имат право да търсят правата си. Собствениците имат право да заведат иск срещу държавата за възстановяване на стойността на отнесените от вода къщи, тъй като това е част от принципа на солидарната отговорност.
За решаване на проблемите с незаконното строителство и наводненията, Инж. Шопов препоръчва три основни мерки: изграждане на система за ранно предупреждение, ежегодна поддръжка на отточните системи и дерета и незабавно създаване на Общи устройствени планове.
Димитър Куманов от „Балканка“ споделя личен опит от наводнението, което подчертава опасностите:
„Това се случва, което на Елените, се случва в много по-големи мащаби София, някой казва, че 200, 240 литра са се изваляли там, ако те се извалят тука за 3 часа примерно в София, аз си спомням наводнението 83 година – сега ще бъде страшен ад.“
— Димитър Куманов, сдружение ‘Балканка’
„И когато не са отразени, това в повече случаи е направено с нарочна цел, така че да може да се строи върху тях или да се сече или ВЕЦ-ове да правят и какво ли не – някой ден ще дойдат и тука в парка да ни направят ВЕЦ.“
— Димитър Куманов, сдружение ‘Балканка’
„Някоя поземлена комисия, която е държавата, е върнала, реституирала е имот, който е в коритото на река – нека от това да почнем, това е безумие.“
— Инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи
„Такова беше наводнението, че ние децата излязохме с надуваема лодка и плувахме по улиците. По „Черни връх“ се возихме с лодка. Подлезите на НДК бяха пълни с вода, нещо, което е много лошо – имаше 3 жертви през 83 година. Точно преди това беше пуснат НДК и Перловската река беше вкарана в тръба, нещо, което и на този хотел, мисля, че е правено под земята.“
— Инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи
„Човек, защо плаща данъци – държавата да му гарантира, че къщата му няма да бъде отнесена от вода. И когато бъде отнесена, има право да заведе иск държавата да му възстанови нейната стойност, това е солидарната отговорност.“
— Инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи
„Беше паваж, изрина целия паваж, го събра долу на завоя и колите бяха една планина натрупани една върху друга. Аз защото живея тука го наблюдавах с очите си и бях млад и си казах – леле майко, с реките шега не бива, защото гледай какво става.“
— Димитър Куманов, сдружение ‘Балканка’
