Стоян Илиев – Кайзера: Едноръкият голмайстор, който превзе вратата на „Левски-Спартак“
Запознайте се с невероятната съдба на Стоян Илиев – Кайзера, едноръкият голмайстор на „Балкански миньор“. През 1977 г. той вкарва исторически гол на гранда „Левски-Спартак“.
Ветеранът Стоян Илиев от Твърдица може да разкаже десетки футболни истории. Снимка: Ваньо Стоилов Отборът на "Балкански миньор" /Твърдица/ през 70-те години на миналия век. На тази снимка Стоян Илиев е прав, с номер 3. Снимка: Личен архив Отборът на Твърдица преди приятелски мач с първодивизионния "Сливен". Стоян е пети /прав, отдясно наляво/, до него е знаменитият защитник Никорлай Арабов. Снимка: Личен архив Капитаните на "Левски-Спартак" и "Балкански миньор" Стефан Аладжов, в тъмен екип, и Стоян Илиев /двамата на заден план/ преди началото на мача на стадион "Раковски" в София през декември 1977 г. Снимка: Личен архив Отборите на "Левски-Спартак" /с тъмни екипи/ и "Балкански миньор" преди мача на стадион "Раковски" в София. Снимка: Личен архив Двата отбора излизат за второто полувреме на мача на стадион "Раковски" в столицата. Снимка: Личен архив Стоян с подарения му след мача екип на "Левски-Спартак" Снимка: Личен архив Преди приятелски мач на миньорци от Твърдица с "Олимпик" /Галата/. По това време Стоян, прав с черното палто, вече е треньор на отбора. До него е гостът му Петър Жеков, с който също били приятели. Снимка: Личен архив И до днес ветеранът изглежда в добра форма. Снимка: Ваньо Стоилов
Историята на българския футбол пази невероятни моменти, но малцина са чували за подвига на Стоян Илиев. Той е легендарният централен нападател на отбора „Балкански миньор“ от град Твърдица. Илиев, известен с прякора си Кайзера, остава вечният голмайстор на своя клуб. Неговата съдба е белязана от изключителна воля и спортен дух. Стоян Илиев губи лявата си ръка още в първи клас след тежък инцидент с електрически стълб. Въпреки това физическо ограничение, той се превръща в истинско страшилище за противниковите защити.
Трагедията се случва по време на училищен поход в планината. Завалява силен дъжд и децата търсят прикритие. Едно от момчетата се качва на електрически стълб под високо напрежение. Стоян инстинктивно го последва, но при допир с табелата го удря силен ток. Момчето прекарва месеци в болници, докато лекарите не откриват гангрена. Налага се ампутация на ръката му четири пръста под лакътя.
Баща ми не искаше да подпише за такава операция, но някак го убедиха, че без нея мога да умра
Прякорът Кайзера се появява години по-късно. През 70-те години на миналия век грандът „Аякс“ гостува често в София. Стоян Илиев успява да получи автограф от капитана на нидерландците Пит Кайзер. Подписът върху билета изчезва с времето, но името остава завинаги свързано със Стоян. Той притежава природен талант и умее да стреля еднакво добре с двата крака. През декември 1977 година Стоян Илиев отбелязва исторически гол срещу столичния гранд „Левски-Спартак“.
По това време „Левски-Спартак“ е действащ шампион на България и носител на националната купа. Двубоят е част от 1/32-финалите за Купата на Съветската армия. Преди да стигнат до този етап, миньорците от Твърдица отстраняват „Кольо Сандев“ от Веселиново и „Рилски спортист“ от Самоков. Жребият изправя скромния тим от третия ешалон срещу най-силния отбор в страната. Целият град Твърдица се събира на площада, за да чуе новината по радиото.
Мачът се провежда в София на стадион „Раковски“ в дъждовен декемврийски ден. Публиката от над 7000 души е заинтригувана от присъствието на еднорък футболист на терена. Стоян Илиев е капитан на своя отбор и привлича вниманието на всички присъстващи. Преди мача той е подложен на грубости в селските групи, но не се предава.
Най-напред сигурно ме щадяха заради ръката, но след като започнах да бележа гол след гол, започнаха да не ми прощават. Много съм ритан, двойно си го връщах на домакинските мачове в Твърдица. Бях куче марка – ритат ме, плюят ме, в очите ми бъркат, аз не се отказвах.
Двубоят започва според очакванията и „сините“ бързо повеждат с 5:0. Въпреки разликата в класите, футболистите на Иван Вуцов се отнасят с огромно уважение към гостите. В съблекалнята на почивката миньорците са посрещнати с екстри като банани, портокали и чай. Самият Сашо Костов влиза при тях, за да им благодари за коректната игра. Защитникът на „Левски“ Николай Грънчаров получава нареждане от треньора си да позволи на Кайзера да отбележи гол.
Топката обаче упорито отказва да влезе в мрежата на младия тогава вратар Томас Лафчис. Стоян уцелва две греди и пропуска чисто положение сам срещу вратаря. Шест минути преди края на срещата защитникът Пламен Николов решава да вземе нещата в свои ръце.
Кайзер, няма да бързаш, чу ли? Вземаш топката, започваш да ни лъжеш, а аз ще те спъна за дузпа!
Николов поваля Илиев в наказателното поле и съдията отсъжда дузпа. Въпреки че отборът има друг щатен изпълнител, левскарите настояват Стоян да бие удара. Лафчис дори се опитва да му помогне, като го пита в кой ъгъл ще стреля.
Абе, ти нали Кайзер беше, я кажи в кой ъгъл ще я биеш, за да се метна в другия?
Стоян насочва топката в десния ъгъл, а вратарят се хвърля в противоположната посока. Голът е факт и публиката избухва в аплодисменти. За нападателя от Твърдица това е момент на върховно щастие и признание.
В краката ми се наля олово, натежаха. Но това е нормално. Идваш от Твърдица, излизаш срещу ‘Левски’ пред толкова публика и бележиш гол. Неописуемо е
След мача ръководството на „Левски-Спартак“ изпраща на Стоян оригинален екип и футболни обувки. Илиев остава активен на терена до 40-годишна възраст, като поддържа перфектна форма без алкохол и цигари. Въпреки таланта си, той не е допуснат до професионалния футбол заради липсата на ръка. Днес ветеранът си спомня с гордост за онези времена, в които е радвал хората от миньорския край.
