Стивън Джерард: Егоизмът провали „златното“ поколение на Англия, нямахме никаква химия
Легендата на английския футбол Стивън Джерард гостува в подкаста на Рио Фърдинанд, където анализира провала на „златното“ поколение на Англия. Джерард е категоричен, че егоизмът и клубното съперничество са унищожили отборния дух, подчертавайки, че тогава играчите не са били приятели и са нямали химия. Той похвали Гарет Саутгейт за културната промяна, която е превърнала днешния състав в истински отбор.
Getty Images
Бившият капитан на Ливърпул и английския национален отбор, Стивън Джерард, беше гост в подкаста на Рио Фърдинанд. Разговорът между двете големи фигури в английския футбол предизвика голям интерес, тъй като основната тема бе анализът на провала на така нареченото „златно“ поколение на Англия от първото десетилетие на века.
По това време националният отбор на Англия разполагаше със звезди от клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Ливърпул и Арсенал, които бяха постоянен фактор в Шампионската лига. В състава личаха имената на Фърдинанд, Джерард, Лампард, Скоулс, Бекъм, Рууни, Оуен, Ашли Коул и Тери.
Според Джерард, въпреки изключителните индивидуални качества, липсата на колективен дух и химия е била фатална. Основната причина за този провал е егоизмът и силното клубно съперничество между играчите.
„Дали заради егото ни, дали заради съперничеството на клубно ниво, но ние не бяхме приятели тогава. Пускам телевизора днес и виждам Джейми Карагър (друга голяма фигура от Ливърпул) да седи до Пол Скоулс (легенда на Юнайтед) и да си говорят, все едно са първи приятели. Също и Карагър с Невил. Защо не бе така, когато играехме. Тогава нямаше връзка помежду ни и никаква химия.“
— Стивън Джерард
Легендата на Ливърпул описва поколението като „егоистични губещи“, подчертавайки, че никога не са успели да функционират като истински отбор. Той прави остър контраст между атмосферата в клуба си и тази в националния тим.
„Бяхме група добри играчи, но никога не бяхме отбор. Егоистично. И това ни доведе до загуби и провали.“
— Стивън Джерард
Джерард разкрива, че културата в английския отбор е била „сбъркана“, а самите лагери са били мразени от играчите. Той изтъква, че извън 90-минутната тренировка, футболистите са прекарвали времето си сами.
„Мразех лагерите с националния отбор. Отиваш в една хотелска стая сам, далеч от семейството си и без истински приятели наоколо. Тренировката е 90 минути на ден, а през останалото време? В Ливърпул атмосферата бе различна, но в английския отбор нямаше приятелства. Гледаш телевизия, слушаш музика и седиш в стаята.“
— Стивън Джерард
Бившият футболист набляга на факта, че нито едно футболно качество не може да компенсира липсата на отборен дух и добри отношения в състава. Той обаче признава, че винаги е играл за Англия с огромно желание и за него това е било чест.
Промяната, донесена от Саутгейт
За разлика от своето поколение, Джерард смята, че днешният отбор на Англия, воден от Гарет Саутгейт, е успял да изгради необходимата колективна култура. Според него, ролята на Гарет Саутгейт се подценява, тъй като той е извършил културна промяна, която е довела до по-добра атмосфера.
„Именно заради това смятам, че ролята на Гарет Саутгейт се подценява. Дори не коментирам резултатите и двата достигнати европейски финала. Той промени културата и в английския отбор вече има друга атмосфера. Те са отбор днес, ние не бяхме. Никакви футболни качества не могат да компенсират липсата на отборен дух и отношения.“
— Стивън Джерард
Въпреки че не коментира резултатите (като двата достигнати европейски финала), Джерард е категоричен, че именно колективният дух отличава днешното поколение.
Междувременно, Стивън Джерард продължава да търси своята реализация като мениджър. Актуалното развитие около кариерата му показва, че той все още чувства работата си като незавършена и е спряган за нов треньор на Рейнджърс след уволнението на Ръсел Мартин.
