Стабилността на Европа се изпитва на Западните Балкани: Лондон е домакин на ключова среща
Британският премиер Киър Стармър откри срещата на върха на Берлинския процес в Лондон, заявявайки, че Западните Балкани са мястото, където се изпитва стабилността на Европа. Фокусът на разговорите е върху миграцията, сигурността и противодействието на руското влияние, като Великобритания обяви нови санкции срещу престъпни мрежи. Българският премиер Росен Желязков наблегна на инвестициите в инфраструктурата и значението на Черно море за сигурността на континента.
Британският премиер Киър Стармър откри днес срещата на върха на Берлинския процес в Лондон, заявявайки, че Западните Балкани са мястото, където се „изпитва стабилността на Европа“. Форумът се фокусира върху критични теми като миграцията, сигурността и икономическото развитие в региона.
Стармър се обърна към лидерите на шестте държави от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Срещата, която е част от Берлинския процес, стартирал през 2014 г. за подпомагане на интеграцията в ЕС, се проведе в държавната резиденция Ланкастър Хаус.
„Регионът е описван като кръстопът на Европа, но толкова често е бил и мястото, където сигурността на нашия континент е поставяна на изпитание“, заяви британският премиер. Той подчерта, че разговорите ще се фокусират върху борбата с корупцията, справянето с нелегалната миграция и противодействието на „зловредното влияние“ на Русия. Британският лидер призова западните съюзници да предприемат икономически усилия за парализиране на руската военна машина, което е част от по-широкия контекст на сигурността в Европа.
Миграцията и центровете за връщане
Киър Стармър акцентира върху факта, че Западните Балкани отдавна служат като „жизненоважен транзитен маршрут за престъпните банди за трафик на хора“. По данни на Лондон, около една четвърт от мигрантите, достигащи бреговете на Великобритания с малки лодки през Ламанша, преминават именно през този регион. Миналата година контрабандни мрежи са прекарали около 22 000 души по маршрути през Балканите.
Великобритания се стреми да постигне споразумения за създаване на т.нар. „центрове за връщане“ в региона. В тях да бъдат настанявани търсещи убежище, на които е отказан статут, преди депортиране. Тази идея предизвика противоречиви реакции. Косово изрази готовност да приеме такива центрове, докато други държави отхвърлиха възможността.
„Никога в Албания“
— Албанският премиер Еди Рама
Черногорският му колега Милойко Спаич намекна, че би разгледал идеята само при условие на значителни британски инвестиции в железопътната инфраструктура.
Нови санкции и ангажимент към сигурността
В отговор на трафика на хора, Обединеното кралство обяви нови санкции срещу престъпни групи, базирани в Косово и други държави. Сред санкционираните са косовската мрежа за фалшифициране на документи „Красничи“ и хърватската компания „ALPA Trading FZCO“, заподозряна във финансиране на трафик на хора.
Освен това, Стармър потвърди дългосрочния ангажимент на Великобритания към регионалната сигурност. Страната ще удължи своето участие в мироопазващата мисия на НАТО КейФОР в Косово с още три години. Така британското присъствие в КФОР ще продължи до края на 2028 г.
На срещата присъстваха още германският канцлер Фридрих Мерц, австрийският канцлер Кристиан Щокер, както и представители на Франция, Гърция, Италия и Европейската комисия. Форумът протича на фона на засиленото внимание на ЕС към разширяването, особено след руското нахлуване в Украйна.
Позицията на България
Българският премиер Росен Желязков също участва в срещата. Той акцентира върху необходимостта от инвестиции в инфраструктурна свързаност, включително по оста юг–север и запад–изток, както и в стратегически съоръжения по река Дунав. Желязков подчерта значението на Черно море за европейската и евроатлантическата сигурност и изрази подкрепа за засилване на ангажимента на НАТО и ЕС в този регион.
