Срок до 21 ноември: България под натиск за решение относно „Лукойл“ след санкциите на САЩ
Санкциите на САЩ срещу „Лукойл“ предизвикаха бурни реакции, като „Да, България“ поиска изслушване на трима министри. Премиерът Росен Желязков обяви, че България има срок до 21 ноември, за да вземе генерално държавно решение за бъдещето на рафинерията „Лукойл-Нефтохим“. Държавата притежава „златна акция“ в обекта и е въведен скрининг, изключващ руски и беларуски купувачи.
Санкциите на САЩ срещу руската петролна компания „Лукойл“ предизвикаха силни реакции в България, както сред управляващите, така и в Народното събрание. Тези санкции са част от международните усилия за прекратяване на финансирането на руските военни действия, но повдигат въпроси относно бъдещето на стратегическия обект – рафинерията „Лукойл-Нефтохим“ в Бургас.
Опозиционната партия „Да, България“ незабавно поиска извънредно парламентарно изслушване. Депутатите настояват да бъдат изслушани министрите на енергетиката, икономиката и финансите, както и представител на Българската народна банка (БНБ). Целта е да се изясни точно какво ще бъде въздействието на санкционния режим върху рафинерията и върху цялостната икономическа стабилност на страната.
Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“, заяви, че рафинерията е инструмент на руско влияние. Според него, обектът трябва бързо да бъде изваден от контрола на „Лукойл“. Партията настоява да се търси надежден западен инвеститор, за да се предотврати потенциално „поглъщане“ от местната мафия.
Държавно решение и мерки за сигурност
Премиерът Росен Желязков, който по това време участваше във върхова среща на ЕС в Брюксел, акцентира върху кратките срокове за реакция. Той подчерта, че България разполага с месец – до 21 ноември – за да вземе генерално държавно решение как да процедира с рафинерията, която попада под санкциите заради частичното си притежание от „Лукойл“ в Русия.
Желязков увери, че рафинерията трябва да продължи да работи нормално, като посочи, че тя вече не използва руски петрол. За да се гарантира сигурността на стратегическия обект и да не се допуснат саботажи, МВР и ДАНС са предприели съответните мерки за сигурност.
Законодателна готовност и финансов контрол
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи ситуацията около „Лукойл“ като много сериозна и деликатна. Той потвърди, че неговата партия е готова да предприеме необходимите законодателни действия, ако това се наложи. Борисов изтъкна, че България вече е изпреварила събитията с внесени промени в закона, които имат за цел да регулират продажбата на „Лукойл-Нефтохим“ и свързаните с него дружества. Той също така подчерта важността на внимателния контрол върху въздействието на санкциите, особено по отношение на банките, обслужващи финансовите операции на компанията. Процесът ще бъде следен на най-високо ниво, включително от ДАНС и международни органи.
Оценка на банковия риск и държавен контрол
Във връзка с икономическа стабилност, Българската народна банка (БНБ) публикува официално становище, че оценява потенциалния риск за банковата система. БНБ информира, че засега няма пряк кредитен риск, който да застрашава стабилността на банковата система в България.
Банката анализира потенциалните последици и поддържа тясна координация с Министерството на финансите и другите държавни органи. Банковите институции ще преценяват индивидуално договорните си взаимоотношения със засегнатите клиенти в съответствие с европейските и национални регулации, включително мерките срещу изпирането на пари.
Министърът на енергетиката Жечо Станков припомни ключовата роля на държавата в управлението на обекта. Той подчерта, че българската държава разполага със „златна акция“ в „Лукойл-Нефтохим“. Тази акция дава право на назначаване на член на Надзорния съвет и гарантира защита на националния интерес.
Станков допълни, че е създаден механизъм за скрининг на потенциалните купувачи на рафинерията, като този механизъм изключва руски и беларуски компании да придобият стратегическия обект.
