Средствата по ПВУ: България може да загуби част от тях заради забавени реформи

Служебното правителство подаде официално искане към Европейската комисия за четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Служебното правителство подаде искане за четвърто плащане по ПВУ на стойност 900 милиона евро. Тази сума е предназначена за ключови сектори в страната. Въпреки това значителна част от парите са под сериозен риск. Основната причина за тази опасност е забавянето на важни реформи. Принципът на европейския план е ясен: средства се отпускат само срещу конкретни резултати.

Зад поисканите 900 милиона евро стоят над 2 500 инвестиции в различни сфери. Те включват модернизация на повече от 50 болници в страната. Предвидено е изграждането на 100 амбулатории в отдалечени населени места. Планът обхваща и нови домове за възрастни хора. Важна част са медицинските хеликоптери и хангарите за тяхната поддръжка. Образованието също зависи от тези средства чрез създаването на СТЕМ центрове в над 2000 училища. Над 437 милиона евро са под пряк риск поради липса на реформи във ВиК сектора.

Служебният вицепремиер по европейските средства Мария Недина коментира ситуацията пред медиите. Тя подчерта трудностите при проектирането на хангари за спешната помощ. До момента нито един хангар не е започнат реално. Правителството се опитва да спаси инвестициите в спешни срокове. Недина посочи, че законът за водоснабдяване и канализация не намери консенсус в парламента. Това застрашава усвояването на стотици милиони евро.

Законът за водоснабдяване и канализация, който не успя да намери консенсус в НС и по него могат да ни бъдат удържани съответни максималния набор от средства 437 милиона евро.

Финансовото състояние на държавата зависи пряко от тези траншове. Служебният министър на финансите Георги Клисурски изрази загриженост за сроковете. До края на август държавата трябва да разплати около 4 милиарда евро за инвестиции. Тези средства са жизненоважни за икономическото развитие на страната. Клисурски увери, че кабинетът ще се бори за максимална част от сумата.

Част от тези 900 милиона евро са под риск. Ние от страна на служебното правителство и на служебния кабинет ще положим всички усилия да договорим България да получи максимална часть от тези средства. От началото на тази година до края на август месец реално българската държава трябва да разплати около 4 милиарда евро във всички тези инвестиции, за които говорим. Ако направим тези инвестиции, а ние сме твърдо решени да ги направим, тогава българската икономика наистина ще навлезе и в следващо поколение на своето развитие, което ще бъде много по-добро.

Правосъдното министерство вече предложи конкретни законопроекти за справяне със забавянето. Те засягат възстановяването на закритата Антикорупционна комисия. Предложението предвижда комисията да бъде политически независима. Народното събрание и президентът ще номинират по един член. Останалите трима ще идват от неполитически органи. Тази структура е консултирана с Европейската комисия.

Служебният вицепремиер и министър на правосъдието Андрей Янкулов разясни новата композиция. Тя трябва да гарантира независимост на органа. България може да получи едва около 100 милиона евро от заявените средства заради неизпълнени ангажименти. Проблемите засягат и механизма за разследване на главния прокурор. Предлага се въвеждане на фигура, която да контролира специалния прокурор. Контролиращият прокурор ще се избира измежду съдиите от ВКС.

Народното събрание и президента номинират по един член на комисията от 5-членния ѝ състав и останалите членове се номинират от органи, които не са политически. Това е една композиция на антикорупционния орган, която е консултирана с ЕК като именно отговаряща на изискването на ПВУ за независим политически антикорупционен орган.

Енергийният сектор също е изправен пред предизвикателства. Реформата в Българския енергиен холдинг (БЕХ) остава неосъществена. Парламентът реши да не дава зелена светлина за неговото реструктуриране. Това блокира поредната важна стъпка по плана. Според данни от Брюксел вече са спрени плащания за над 360 милиона евро. Най-големият риск е свързан с втория транш и антикорупционните мерки.

Изследванията показват, че 51-ото Народно събрание блокира ключови реформи. Това застрашава не само четвъртото, но и петото плащане. Общият риск надхвърля 2,5 милиарда евро. Срокът за всички реформи по плана изтича окончателно на 31 август без възможност за удължаване. Липсата на политическа воля в парламента се превръща в основна пречка. Ако реформите не бъдат приети до май, средствата ще бъдат загубени безвъзвратно. България може дори да се наложи да връща вече изразходвани пари.